Публикации

вторник, 22 декември 2009 г.

Честити празници

Благодаря на всички ония ,които срещнах през тази година и през годините.....
Тези ,които ми довериха част от себе си и ме направиха по-богата.....
Тези ,които се страхуваха и ми показаха отново ,колко важно е да се борим за осбствения си живот ...и че Всяко нещо е с времето си..
Тези ,които имаха смелост да се променят и да заживеят наново....
Тези ,които ме научиха и бяха чесни .....
Тези,които ми позволиха да им дам част от себе си...
БЛАГОДАРЯ ВИ , че ми се доверихте.....
БЛАГОДАРЯ и на себе си ,че дадох част от себе си и с това сърцето ми и мислите ми станаха по-богати......
Това са мисли на Майка Терза,изказани върху прекрасната музика на Яни
Пожелание за много ползотворна и щастлива година,за повече радост в очите и топли на в сърцето,за свобода на мислите и духа ....
Весели празници и приятно гледане......

Най-хубавият Ден -Майка Тереза
Музика Яни

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Кога изгубваме смисъла и желанието да се живее

Сигурно ,когато сигурността стана най-голямата несигурност.

Много теории говорят ,защо някой би искал да сложи край на живота си.
Едни казват ,че това вероятно е-„Загуба на смисъла”.Други ,че това е „Зов за помощ”.Трети ,че това е егоцентрично разрешение на проблемите на човека.
Но, никой не казва и не говори затова,как се стига до там.
А то със сигурност е ,като постепенно и последователно слагаме край на части от нашия живот –вътрешен и външен , като ден след ден го осакатяваме и го правим все по-тесен за живеене. Защото има много начини човек да се самоубие ,не само тривиалните –хапчета ,вени и всичко , което сме виждали.
А пък неминуемо до тези реални актове на животомразене , се стига с малки самоубийства всеки ден.
Сигурно се сещате за онова тесничко пространство на Вашия дом , зад чиито стени е Вашето място и някак няма друго такова като него.
То има ред (Нашият ред), стените са ни боядисани в нашите любими цветове, удобни за нас мебели ,мек матрак с чаршафи , изпрани с любимият ни прах за пране . То има врати и прозорци за връзка с другия свят.
Сега се замислете, колко пъти отворихте тези врати и прозорци ,за да навлезе нечие друго място при вас или пък вие бяхте допуснати с вашето място някъде?
Нямам предвид гости за 2 часа ,на което всеки се съобразява с установения ред и вечерта завършва с редовното за българския народ-„Извинявайте ,ако има нещо”.т.е. „Извинявайте ,ако съм нарушил някое правило”, а после също така типичното едночасово одумване „Какви сноби или нехайници са тези”.
Говоря Ви за оня риск ,някой друг да влезе и да направи нещата удобни за себе си ,без това да предизвика гняв.
Общо взето ,така хубаво свикваме с „Нашето място”,че даже малко разместване или промяна вече ни се струват в повече. „Нашето място си е нашето място!”
Затворени зад вратите си, спираме да виждаме „другите места”,да виждаме техния ред ,техните цветове, техните светлини и да се оставим да ни погълне ново светоусещане.
Даже започваме леко да не харесваме различните други места и да считаме техния ред за безред.Това единствено ни прави по-самотни.
Сега нека за миг се прехвърлим и видим какво става в душите ни.
Някой би казал ”Битие ,определящо съзнанието” или обратното.
Т.е не рядко ще забележим, че нашите души са също така районирани и картотекирани. Често са със затворени врати и прозорци –поради мерки за сигурност. Често са с точно установен ред или безред в тях. Често са също така невъзприемчиви към другите – към техните редове или безредове. Често са също толкова самотни и затворени.
Как се е случило това?
Сигурно ,когато сигурността е станала най-голямата несигурност.
Сигурно ,когато сте мечтали лудо и живо за спускане с новото колело по стръмни баири ,усещайки дори вятъра около себе си.
Сигурно ,когато сте мечтали дори да летите ,като Питър Пан в облаците ,да гледате света с очите а птица , да играете със звездите ,а някой предвидлив възрастен Ви е тупнал отзад , приканвайки Ви да се средо точите върху задачите по математика е казал ,че „Това са пълни глупости”.И то не за друго ,а защото и на него са му казали същото по същото време.
Сигурно ,когато се оставяхте да Ви вали летния дъжд и цопахте в локвите, опиянени от щастие, но пък Ви беше обяснено ,че се изстива ,че е опасно за здравето ,че „Грип дебне отвсякъде.” И Вие се прибирахте покорно вкъщи.
Сигурно ,когато мечтаехте да станете известен музикант и скачахте на стола с дезодорант в ръка или искахте да станете балерина ,космонавт, лекар ,цирков артист или всичко останало , а се наложи да не станете нито едно от всичките си желания.
Всъщност какъв сте сега ?
Сигурно ,когато стояхте спокоен ,в безвремие ,без мисъл колко е часа и просто наблюдавахте света, а някой Ви обясни ,че в този живот няма време за губене, че бездействие то е най- големият враг на човека.
Сигурно ,когато поривът Ви към щастие ,Ви отведе ,на една крехка възраст, до едно крехко дете от другия пол(момиче ,момче)и се опитахте по възможно най –невинния ,без заразената мисъл на възрастните ,начин да видите защо сте различни. А някой Ви обясни ,че едва ли не вършите криминално престъпление и че затова си има време -някъде към 100 годишни.
Сигурно ,когато сърцето Ви отведе при една жена / мъж ,а с мозъка си избрахте друг/а.
Сигурно ,когато започна да Ви е страх от всичко и всеки и да виждате във всеки опасност, тъй като Вие вече сами се бяхте самобичували достатъчно. Сиреч бяхте опасност сам за себе си.
Сигурно ,когато сложихте блиндирани врати и страшни резета ,за да сте по-сигурни в собствения си затвор-не само външен ,но и вътрешен.
Сигурно ,когато започнахте да общувате с все по-малко и по-малко хора, а да общувате истински -май..........с никого.
Сигурно ,когато и близкият стана чужд.
Сигурно ,когато започнахте да се препъвате във все едни и същи камъни по пътеката живот и разбрахте ,че не можете да надхвърлите рамките, които сами си бяхте задали някога.
Сигурно ,когато всички подавени сълзи, подавени жажди за живот, подавени блянове ,подавени радости, започнаха да се появяват в причудливи форми(язва, инфаркт, рак, депресия ,паника, страхове, разводи).
Сигурно ,когато и любовта Ви се стори чужда и смешна.
Сигурно ,когато останахте сами с риданията на душата си.
Сигурно ,когато се чувствахте безпомощен, но имахте толкова блиндирани врати пред себе си, че другите не можеха да чуят зова Ви или той достигаше изкривен.
А и другите Ви чуваха, ако въобще Ви чуваха, през собствените си блиндирани врати.
Кога започнахме да губим смисъла?
Сигурно ,когато сигурността стана ,най-голямата несигурност.
Сигурно...?

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Секунда



Секуда и живота спира.
Секунда и събужда се със вик.
Секунда трае радостта ти
Секунда ,но и болката замира.
Секунда вечността гради
Секунда и живота ти разбива
Секунда и се ражда любовта
Секунда и смъртта пристига
Секунда и преражда се света .

сряда, 14 октомври 2009 г.




Събуждане
(страхът)


Предадох се и паднах.
Загубих се във теб
Прекрачих праг на самотата
и плаках като мъничко дете.


Разкрих се .Зърнах.
Погледнах със притворени очи.
Навън е мрачно .
и страх затвори пак очите ми.

Завих се ,и загърнах.
Да се предпазя пак от бурята.
И свих се ,стиснах зъби,
да не умра във мрака ти.

Разбрах ,че няма смисъл
да стоя с притворени очи ,
че бурята е само мисъл,
че всъщност болката те кара да вървиш.

Разбридах булото от страх .
Останах гола и ранима .
Отворих тез притворени очи .
Погледнах в мрака
и не беше страшно .


Видях дърветата и пръст.
Усетих вятър като полъх
Погледнах тъмното небе.
Открих звездите и луната.

Докоснах се и не треперех .
Усетих топлото си тяло.
Погалих черните коси .
Докоснах с пръст нослето –закачливо.

Усмихнах се на себе си и на нощта.
Разбрах ,че всъщност тя е романтична .
Не се подадох на страха
и тръгнах бавно,
в мрака през гората вечна.

И бухалът припяваше в нощта .
И стана ми отново той приятел .
И тъмнината ме обгърна там,
но знаех ,че и тя е нещо преходно,
а може би красиво.

Облякох се във чувства и любов .
Подадох си ръка сама на себе си.
И тръгнах аз във тази нощ,
отново Аз и Аз,
без страх ,пропита от надежди.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Ода за мазохизма и сaдизма

Добър човек, Лош човек!

Задавали ли сте си въпросa: „Кои и кога определя кой е добър?” „Кой и кога казва,че някой е лош?”
Добър е този, който спазва правилата.....Чии правила?
Добър е този,който е любезен.....На практика страх го е да не обиди някого и постоянно си мери думите,за да е угоден. Тоест подтиска спонтаността си.
Добър е човек,който помага на другите! ...А кога помогна на себе си?
Добър е този,който дава,не се щади!....А как се зарежда? Как консумира удоволствието, след като е вечно в преразход?
Добър е тихият човек?....Да говориш тихо,не означава доброта. Понякога змията съска доста тихо.
Добър е този,който не иска конфликти!...Прекрасно, но как си защитава територията?
Добър е този,който иска живота да е „цветя и рози”.....По дяволите! Tой много често не е..
Добър е този, който като му „ударят едната буза подлага и втората”...Хора,за Бога, стига с този мазохизъм.
Добър е този,който не си позволява забранената любов ?.....ама любовта не е рационална, не може да бъде добре пресметнат,нито планирана къде ще се появи.Тя просто е любов .
Добър е този,който не лъже? Та ние лъжем десетки пъти на ден.И може би ако си признаем, че лъжем бихме станали по-честни. И има една честност, тази спрямо себе си. Дайте да не се самозалъгва ме.
Добър е смиреният човек? ...Да ако не бъркаме смиреност с примиреност.
Добър е отговорният човек?.... Пред кого и за какво? Отговорността е по-скоро пред нас самите. Отговорност за това, как ще изживея дните си тук, сега и на тази Земя.
Добър е работливият човек?....А почиващият,човек е добър към себе си.
Добър е този, който не убива ?....А убийците на собствените си души ?
Да си добър, не винаги означава доброта. Да си угоден, да се примиряваш, да се потискаш. Съзнавам, колко е важно за нашето общество, да има точно така форматирани хора.
Но хора,така никой не е добър за себе си, а парадоксът е, че така не можем да бъдем и добри за другите .
Защото всеки е добър и лош,всеки е светец, но е и страст. Всеки е вода, но и огън.
Не можем да отсечем, части от себе си .
Никой не си представя, човек да отсича части от тялото си? Светът щеше да е пълен с инвалиди. Защо тогава се учим да отсичаме части от душата си, инвалидизираме я доброволно.
Може би отговорът е, защото ни е страх, че няма да сме обичани?
А кой обича да е инвалид?

сряда, 16 септември 2009 г.

Депресия


Депресия

(Преживяване ,усещания ,значение)


Депресията е едно самонаказание,самозадържане,нереагиране,страх ,мисли –лоши мисли за безнадежност ,за отчаяние ,за невъзможност и самота ,и самосажаление.

Депресията е един доброволен престой в тъмничен затвор.

Иска ми се да разгледам всяко от по-горе посочените състояния в дълбочина.


Самонаказание

Самонаказанието е свързано със самообвиненията за това ,което се случва и с невъзможността да се вземе решение.Някак си пребиваване в самообвинението.

Това е нон стоп поддържане на един собствен тиранин ,който бичува човека,заради това което е , заради неуспехите, заради това ,че не се справя,че е слаб ,а не силен.Смисълът на грешките се преувелича ва, те стават катастрофа,последиците се приемат като непоправими и непростими. Вината е огромна,мъчителна ,а и тя затова е там ,за да мъчи „грешника”.Няма обаче никакво движение напред ...Никакви действия ,за да се поправи станалото ,да се прости грешката .Това е така ,тъй като тази Вина се приема като вид изкупление:”Ето аз страдам ,а един страдащ човек не би могъл да бъде нападнат,обвинен .”Често обаче се е случва другите да обвиняват страдащия за пасивността му .Това само допълва чувството на вина .В такъв момент човек си мисли,че ето „Те не разбират!”, и това става нов повод да не се действа .


Самозадържане

Дори и в моментите, в които се появява желание за действие и за разрешаване на конфликта, се появява и страха:”Ами ако пак сгреша”,”Ами ако пак не се справя".А всъщност аз и имам доказателства ,че не се справям.Не искам пак да се разочаровам и да разочаровам другите.”Това е достатъчно оправдание да не се действа , в следствие от което ,човек си спестява вероятната болка ,но не може и да изпита радостта и края на вътрешния и външен конфликт.


Отчаяние

„Ето аз съм си такъв и такъв ще остана.”Тук много пасва думичката „никога”.Това е едно пълно отрицание на възможността някога нещата да се променят за мен.


Самота

Мрънкащият с депресия е ужасен за околните .Той постоянно разказва и недоволства от затвора ,в който се намира. Само, където нищо не зависи от него и чака някой да го извади оттам.Много често се е случва близките хората да не желаят да слушат ,да не искат да пребивават в тази” вечна” килия и да бягат.Тогава идва самотата.Нежеланието да с е говори, затварянето .


Умора

Това не е умора ,просто подтискане.Нормално е лесно да се преуморява човек или да му се спи повече . По лесно да се разболява .Защо? Организмът е пренатоварен ,да сдържа реакциите .Това е огромна енергия ,която е насочена ,срещу самият човек. Вместо да е активиран за борба с трудностите .Тоест енергия насочена навън.

Единственият вариант е действие насочено навън ,дори със страх ,дори и с мисълта ,че аз може да не успея ,дори да видя реалност ,която да е много нежелана.


Ако откриете ,че част от тези преживявани ,са и ваши ,то това не означава автоматично ,че сте непременно в депресия , но ако Ви пречат да си живеете живота ,такъв какъвто го искате можете да пробвате да направите нещо или да потърсите помощ.

психотерапия


За митовете и нуждата от психотерапия


Пиша това с идеята да дам мнение ,гледна точка и разяснява (без да пледирам за „истина от последна инстанция”)на това „Що е психотерапевтична помощ ?” ,”За кого е предназначена тя?” и за най – често срещаните митове свързани с нея.

Едва ли тук ще изчерпя всички въпроси и мъглявини около думата „психотерапия” ,но ако дори с една дума ,един пасаж ,успея да отговоря на Вашите притеснения .Усилието си е струвало.

Често , човек и в частност българинът , трудно се решава да потърси психотерапевтична помощ и това до известна степен е свързано както с опасения ,така и с предразсъдъци ,които върлуват в нашето общество за това кой е психотерапевт , какъв трябва да си ,за да потърсиш такава услуга и какво представлява терапията .


Митове за психотерапията.




1.Психотерапевт и психиатър е едно и също нещо.

Психотерапевтът не е доктор .С изключение на случаите ,в които психотерапевтът има и медицинско образование и е и лекар.

Лекарят е човек ,който е изучавал медицина ,т.е. структурата и начините на функциониране на системи от тялото .Патологичните изменения и тяхното медикаментозно третиране .

Психиатърът в частност е лекар ,който задълбочено изучава структурата и функционирането на нервната система , интересувайки се от онези вещества ,връзки ,рецептори и други ,които повлияват съответно психично състояние .Когато има патология ,той я третира медикаментозно .Повлиява се биохимията на организма.

Не се дава обаче отговор ,защо е настъпил този дисбаланс .А той най –често е свързан с емоционални преживявания с травматичен характер ,с кризисни ситуации , „зацикляния” в определени ситуации.Т.е те са породени от нарушаване на емоционалния ни баланс, а от там нарушаване на взаимоотношенията ни.

Психологът е човек, който е завършил психология .Психологията е наука ,която се занимава с емоции ,чувства ,мисли ,отношения и взаимоотношения с околния свят.

Психотерапевтът е специализирал в дадено психотерапевтично направление ,което дава обяснение за това как психиката функционира ,какви патологии, нарушения ,дисхармонии се срещат ,на какво се дължат и методи за корекция .

Психотерапевтът е човекът ,който помага на човек да балансира мисли, чувства ,емоции ,взаимоотношения ,така че човек да живее по-добре със себе си и с околните.Т.е в емоционална хармония .

Психотерапевтът е и човекът ,който ще Ви помогне ,да осъзнаете причините за това ,което Ви се случва , да активирате ресурса си за справяне ,да подобрите баланса емоции-мисли-тяло-взаимоотношения, а от там и качеството си на живот.

Психотерапевтът не се занимава само с хора с патологии, той се занимава и с хора ,които изпитват дадена житейска трудност.

За психиатърът Вие сте :Име ,През име ,Фамилия ,диагноза ,медикамент .

За Психотерапевта Вие сте :Име, повод да посетите специалист, причини за това което ви води ,Вашите нужди, емоции, обстоятелства около Вас ,страхове, активиране и разширяване на ресурса Ви за справяне с проблема.


2.При психотерапевт се ходи, ако си луд.


Това твърдение е свързано, както с объркването на професиите психотерапевт и психиатър ,така и с остарялото схващане за пси-помоща въобще като за средновековно мъчение ( връзване ,решетки, насилие ,картотекиране ,освидетелстване ,електрошокове).Всичко това независимо от волята на пациента.

Това рядко се случва в съвременната психиатрична помощ ,при много тежки и живото застрашаващи обстоятелства ,а както споменах психотерапевтът не е психиатър .Той третира психичния проблем по-друг начин .

Основната причина за срама да те нарекат луд ,е нашата представа ,за страдащия душевно човек.

Свързваме лудостта с изолация ,неадаптивност ,неразбираемост, с губене на контрол над себе си и над живота си. Но пък да се замислим кой не е имал подобни усещания : усещане за изолираност, самота , кой не се е чувствал понякога объркан ,кой не е имал усещането ,че понякога събитията му се е изплъзват от контрол, че понякога тялото му ,мислите му или чувстват не го слушат. Означава ли това ,че всички сме луди?

Вие можете да потърсите психотерапевт ,не само когато имате поставена диагноза ,а и в случаите ,когато имате потребност да подобрите качеството си на живот ,взаимоотношенията си , успеваемостта си или пък просто имате нужда да зададете въпрос.

Това не ви прави луди ,а отговорни.


3. За да отидеш на психотерапевт ,то ти си не справящ се човек с живота .


Този мит има два варианта .Човек ,който не си признава проблемите или Човек ,който от едно падение ,счита че животът му е пълен провал.

Вариант 1. Човек ,които заключава ,че животът му е пълен провал и нищо не може да се направи.

Да си не справящ се човек, звучи като прокоба .То обхваща като че ли всички области на ,живота ,парализира и кара човек да не може да направи нищо, и да не вярва че може да се направи нещо .

Това е абсурдно твърдение !

Няма как да не се справяте с нищо в живота си. Вие трябва отдавна да сте умрял .

Да сигурно има ситуации, с които не успявате ,сигурно има моменти ,в които не успявате ,но пък има и неща ,с които се справяте .Вместо да обобщавате неудачите си и ги слагате като етикети върху самите вас, и белязвате целия си живот като провал ,по –рационално е да погледнете на тези моменти, ситуации, кризи като възможност да научите нов житейски урок, да станете по-мъдри, да пораснете ,да станете по-добри . Знам ,че е трудно понякога да се повярва ,но всъщност с това ,което Ви праща като изпитание ,Господ Ви обича .

Вариант 2. Човек ,който не си признава проблемите ,от страх ,че ще изглежда слаб, не справящ се ...

Вярно е ,че много трудно признаваме ,че нещо с живота ни или с нас самите не е наред, защото това означава ,че сме ” не справящи се”.Страх ние как ще изглеждаме в очите на другите .Какво ще си помислят те за нас .Най-вероятно няма да сме харесвани ,а приемани като второ качество хора.

А, колко по- хубаво би било да поглеждаме на тези моменти от живота си като възможност да научим нов житейски урок, да станем по- мъдри , да пораснем, да станем по-добри към себе си и към другите. Колко по-хубаво би било да не се срамуваме ,когато душа ни боли. Нали не се срамувате ,когато Ви боли крака ,например?

Колко по-хубаво би било да можем да признаваме нуждата си от помощ, а не да се затваряме в страданията си и нещастията си с години.


3. Защо да ходя на психотерапевт и да плащам, като мога да седна снякой приятел и да си поговоря?


Споделянето на проблема е много важна част от терапевтичната работа ,но не единствен метод , а често и недостатъчен ,за да се справите с определен проблем.

Колкото до терапевтичния разговор ,скоро след влизането си в кабинета на психотерапевта ,ще усетите разликата.

1. Първо всеки един психотерапевт спазва правилото на конфиденциалност. Т.е. това ,което му споделяте не напуска пределите на кабинета.

2. Психотерапевтът е изцяло съсредоточен и отдаден в слушането си. Той няма да Ви прекъсне и да започне да говори за собствените си проблеми ,както често се случва между приятели.

3. Той няма да оценява и квалифицира постъпките ви като добри - лоши, умни и глупави и т.н. и то не защото се въздържа ,а защото му е ясно ,че всеки се стреми да направи най-доброто за себе си и че най-доброто за един може да не е най-доброто за друг.

4. Той няма да тръгне да Ви съветва или да казва ,че трябва да постъпите правилно .Т.Е. така както някой друг иска.

5. Психотерапевтът слуша с разбиране ,задава въпроси ,с които Ви помага да си проясните ситуацията възможно повече. Въпросите са такива ,които помагат да се сглоби пъзела от факти ,които му поднасяте .Помага Ви да се разберете по-добре.

6. Той няма да стопира емоциите Ви (плач ,тъга ,радост, болка ,щастие) с думите „Я, се стегни „ например . Той ще ги приеме , защото е наясно , че по-скоро проблем е не изразяването на емоции .

7. Психотерапевтът е и онзи, който ще Ви помогне да извадите и собствения си ресурс за справяне ,ще Ви помогне да усетите собственото си можене. Той няма да Ви посъветва да сте като Иванка , Георги или куп други хора ,които Вие очевидно не сте.

8. Психотерапевтът и ще ви провокира ,ще открехва пред Вас други възможности и варианти. Ще Ви дава възможности да експериментирате .т .е да станете творец на живота си.

Фигурата на психотерапевта няма аналог в живота .Предполагам усещате разликата между психотерапевт ,-баща ,майка ,съпруг/а , приятели.

Близките ви не могат са Ви психотерапевт, те най -често са въвлечени в проблема и няма как да имат неутралитет.


4. Психотерапевтът е човек, който добре знае как да манипулира другите и как да печели от това. Т.е. това е поредният обирджия.


Психотерапията е сериозна професия с много големи изисквания към хората ,които я практикуват.

Психотерапевтът е вложил години труд и много средства ,за да получи образование психолог ,а после и да специализира в съответно психотерапевтично направление , да усвои методики на работа , с които да Ви бъде полезен..А и някак си няма как да спре да се обучава.

Психотерапевтът е преминал и собствената си психотерапия , за да може да осъзнае и преодолее собствената си личност. Защото няма човек без проблеми.

Той е седял на мястото ,на което сте седнали Вие и добре познава страданието , ,страха от промяна , болката ,когато човек се отваря за новото.

Той не е разбиращ ,защото трябва да е такъв ,а защото го е преживял.

От друга страна Вие сте свободни да питате ,какво е завършил ,къде ,кога .,а сте и свободни да се откажете тогава ,когато усещате ,че нещата не вървят добре.


5. Кой е добър психотерапевт?


Онзи ,който не само има знанията и уменията ,но има и сърце.


Въпреки ,че въпросите ,които човек може да си зададе за психотерапията са безброй ,надявам се с тази кратка публикация да дам малко яснота, а и да помогна по –ясно да разберете що е психотерапевт и ако усетите ,че имате нужда от това .Тази крачка да не Ви се струва немислима.