Събуждане
(страхът)


Предадох се и паднах.
Загубих се във теб
Прекрачих праг на самотата
и плаках като мъничко дете.


Разкрих се .Зърнах.
Погледнах със притворени очи.
Навън е мрачно .
и страх затвори пак очите ми.

Завих се ,и загърнах.
Да се предпазя пак от бурята.
И свих се ,стиснах зъби,
да не умра във мрака ти.

Разбрах ,че няма смисъл
да стоя с притворени очи ,
че бурята е само мисъл,
че всъщност болката те кара да вървиш.

Разбридах булото от страх .
Останах гола и ранима .
Отворих тез притворени очи .
Погледнах в мрака
и не беше страшно .


Видях дърветата и пръст.
Усетих вятър като полъх
Погледнах тъмното небе.
Открих звездите и луната.

Докоснах се и не треперех .
Усетих топлото си тяло.
Погалих черните коси .
Докоснах с пръст нослето –закачливо.

Усмихнах се на себе си и на нощта.
Разбрах ,че всъщност тя е романтична .
Не се подадох на страха
и тръгнах бавно,
в мрака през гората вечна.

И бухалът припяваше в нощта .
И стана ми отново той приятел .
И тъмнината ме обгърна там,
но знаех ,че и тя е нещо преходно,
а може би красиво.

Облякох се във чувства и любов .
Подадох си ръка сама на себе си.
И тръгнах аз във тази нощ,
отново Аз и Аз,
без страх ,пропита от надежди.

Ода за мазохизма и сaдизма

Добър човек, Лош човек!

Задавали ли сте си въпросa: „Кои и кога определя кой е добър?” „Кой и кога казва,че някой е лош?”
Добър е този, който спазва правилата.....Чии правила?
Добър е този,който е любезен.....На практика страх го е да не обиди някого и постоянно си мери думите,за да е угоден. Тоест подтиска спонтаността си.
Добър е човек,който помага на другите! ...А кога помогна на себе си?
Добър е този,който дава,не се щади!....А как се зарежда? Как консумира удоволствието, след като е вечно в преразход?
Добър е тихият човек?....Да говориш тихо,не означава доброта. Понякога змията съска доста тихо.
Добър е този,който не иска конфликти!...Прекрасно, но как си защитава територията?
Добър е този,който иска живота да е „цветя и рози”.....По дяволите! Tой много често не е..
Добър е този, който като му „ударят едната буза подлага и втората”...Хора,за Бога, стига с този мазохизъм.
Добър е този,който не си позволява забранената любов ?.....ама любовта не е рационална, не може да бъде добре пресметнат,нито планирана къде ще се появи.Тя просто е любов .
Добър е този,който не лъже? Та ние лъжем десетки пъти на ден.И може би ако си признаем, че лъжем бихме станали по-честни. И има една честност, тази спрямо себе си. Дайте да не се самозалъгва ме.
Добър е смиреният човек? ...Да ако не бъркаме смиреност с примиреност.
Добър е отговорният човек?.... Пред кого и за какво? Отговорността е по-скоро пред нас самите. Отговорност за това, как ще изживея дните си тук, сега и на тази Земя.
Добър е работливият човек?....А почиващият,човек е добър към себе си.
Добър е този, който не убива ?....А убийците на собствените си души ?
Да си добър, не винаги означава доброта. Да си угоден, да се примиряваш, да се потискаш. Съзнавам, колко е важно за нашето общество, да има точно така форматирани хора.
Но хора,така никой не е добър за себе си, а парадоксът е, че така не можем да бъдем и добри за другите .
Защото всеки е добър и лош,всеки е светец, но е и страст. Всеки е вода, но и огън.
Не можем да отсечем, части от себе си .
Никой не си представя, човек да отсича части от тялото си? Светът щеше да е пълен с инвалиди. Защо тогава се учим да отсичаме части от душата си, инвалидизираме я доброволно.
Може би отговорът е, защото ни е страх, че няма да сме обичани?
А кой обича да е инвалид?