Публикации

петък, 25 ноември 2011 г.

Анорексия.

Здравейте,


Имам щастието да ви съобщя, че създадох сайт, посветен на психологията и здравето.

В него можете да откриете много полезна информация, за тези заболявания, като и за свързаните с тях теми, като нехаресване, самота, връзки, семейни отношения.

Името на сайта е: www.feelgood.bg



Надявам се да съм ви полезна!

С обич,

Галя Мутафова




В. Посредник.

Смисъслът, който ни убягва.

Галя Мутафова е психолог-консултант, има 4-годишна специализация по психотелесна психотерапия. В момента работи в София, като консултант и треньор в Института за взаимоотношения между мъжа и жената. Също така има и своята частна практика в нашия град. Работи както с взаимоотношения между хората, така и с психологически проблеми като депресия, анорексия, болемия, панически разтройства, всички видове тревожни разтройства.
“Посредник” се свърза с г-ца Мутафова, за да помоли за експертно и мнение. Тя прие без да се замисля и много хареса идеята за нашата рубрика. Отдели от свободното си време, за да ни запознае с проблемите на анорексията.
В блога и където тя пише за проблемите на анорексията и болемията ви посреща следното: “Добре дошли в нереалната реалност”



Доброволната гладна смърт

Официална статистика за болни от анорексия в страната няма. Данни за приблизителния им брой се получава от записаните за лечение пациенти в болниците, а те са доста стряскащи.
20% от децата между 10 и 19 години са с риск за анорексия. Около 200 000 души в България страдат от хранителни разтройства. Всяко едно на 250 момичета е болно. А лошото е, че няма къде да се лекуват такъв тип заболявания, а също няма и медикаменти за тях, казват специалисти.

Когато видим болно слабо момиче(ако видим) си казваме, че е анорексичка и просто не яде и толкова. Оглеждаме възмутени и критикуващи човека насреща и продължаваме, без да се замислим какво всъщност е накарало това човешко същество, неприличащо на такова да стигне до това състоние.
Ако някой реши да провери в интернет що е то анорексия, може да се натъкне на такива потресаващи снимки и лични истории, че чак да ги сънува. Разбира се всяка болест е ужасяваща сама по себе си, но при тази е различно, защото това е доброволната гладна смърт, някой се погубва, гасне с всеки изминал ден, и ако той не пожелае да му помогнеш, ти можеш само да гледаш безучастно отстрани.
В много от личните истории,с които се сбъскахме ни призоваваха да се говори, да се пише за този проблем, за да знаят младите момичета какво ще последва, да видят реалността такава каквато е. Затова и вестник “Посредник” реши да се занимае с този проблем и да попита специалисти откъде идва той и как може да се избегне или преодолее.


Ето какво сподели със нас Галя Мутафова, един от работещите експерти в тази област.

Анорексията е нежалание за хранене. Болният се страхува от храната, за него тя е враг, защото може да го направи дебел и грозен.

В началото всичко започва просто с една диета, казва Галя Мутафова, като най-често това се случва по време на пуберитета.
Тялото на тийнейджърите се променя, гърдите нарастват, ханша се увеличава и някои от тях не могат да приемат тези промени, не се възприемат и започват да не се харесват. Те не осъзнават, че това е нормално за пуберитета, че тялото в момента се развива и няма да остане такова. И започват с диети, които в началото изглеждат съвсем нормално.
Първо премахват хляба, сладките неща, и въобще всичко, което им е носело удоволствие. Постепенно обаче менюто започва да обеднява страшно много, буквално се стига до гладувания и хиперактивност. Хиперактивност означава, че те спират да използват превозни средства, ходят предимно пеша, посещават фитнеси, като тренировките обаче са по няколко часа.
Теглото вече започва да спада главоломно. И лошото е, че те не осъзнават, че преминават границата на кльощавост. Самото тяло започва да страда от това издевателство, казва специалистката. В момента в който болният вече е отслабнал примерно 15кг. в огледалото той продължава да се вижда като дебел и продължава диетите.

Тя сподели още, че винаги е била на мнение, че независимо колко човек е объркан психически има едно здраво ядро, което ти казва, че това може и да не е така, че вече е страшно, че може да си причиниш по-тежки проблеми. Но въпреки това, когато има храна на масата и когато те трябва да ядат чувството на вина е огромно. Чувството затова, че с всяка една хапка те си мислят, че стават още по-дебели и ще се превърнат в онзи образ, който не е харесван и желан от никой.

Попитахме къде са родителите в този проблем?

Много често връзката между родители и деца е нарушена, каза ни психоложката.

Като цяло в анорексията терена на семейството е такъв, че предразполага анорексията. Родителите не желаят да навлязат в сериозността на проблема. Нежеланието да се види, може би е от страх, защото ако родителите разберат за проблема те не могат да помогнат и не знаят какво да правят с него. И в един момент, когато разберат за проблема започват с тикането на детето да яде, една филия, пет филии, започват караници и скандали. Но те не си дават сметка, че това не е глезотия, че не е прищявка на детето, а е психичен проблем и има много дълбоки корени.

Това хранене е свързано с огромен страх, огромно чувство на вина, които детето не може да преодолее, за да има нормално хранене. И родителите веднага прибягват към най-крайното решение-психиатър. Но аз мога да кажа с цялата отговорност, че психиатрията е безсилна да се справи с този проблем. Това, което може да помогне е психотерапията и консултация с най-запознатите психолози, но не и психиатрите, заяви Галя Мутафова. И задължително да е някой, който се е сблъсквал с подобни случаи и е запознат много с проблема анорексия.

Психотерапията се занимава с това, болният да разбере откъде е тръгнало всичко, какво е довело до това състояние, и какво го е накарало толкова да не се харесва.
Анорексията е едно голямо "НЕ", което е било сдъвквано много години, едно несебеизразяване. Анорексията е обърната агресия навътре до саморазрушение. Вместо да разруши това, което не му харесва, той разрушава себе си.

Анорексията е отложената смърт. Тя е тихичка, човек си чезне малко по малко, без да създава проблеми. Но за да стигне дотам, че да не иска да живее един тийнеджър той трябва да има много голяма сериозна невъзможност да се справи със собствения си живот.
Много често причините са взаимоотношенията вкъщи, света на връстниците, в които той няма ясен модел за справяне, неща, които го карат да се чувства фалирал и ситуации, които са извън неговия контрол.

И такаединственото нещо, върху което той може да наложи контрол е храната и по-точно да не яде.
Това много често е и наказателно поведение, чрез него се наказват родители, които не се съобразяват с мнението на детето. И така се завърта един омагьосан кръг.
Анорексикът смята, че никой не може да контролира храненето му. Той там се чувства в свои води.
Храната за него се одушевява.
Тя е неговия партьор, приятел, роднина. Тя е единствената “ти” за него. И точно затова този проблем е толкова коварен и труден. Защото всички около него му казват как това “ти” трябва да изчезне, да го няма това отношение. А това за него е равносилно на смърт, защото той не знае как да гради връзки.

Болният е най-великия и може да контролира храненето си, да контролира смъртта си.

Трябва да се отбележи, че това е заболяване на отличниците.
Те са перфекционисти, които са сложили високи летви пред себе си и не могат да ги достигнат. Това е болестта на добрите момичета и момчета, защото анорексията не е само при момичетата.
Това са тези, които постоянно живеят по правилата, по строги определени норми, тези, които се стремят към интелекта, а не към телесността. В тях няма агресивност, липсват типичните прояви на тийнейджърите, например да закъсняват вечер, да направят някаква беля или щуротия, те са примерни и отговорни. Затова може би и родителите не забелязват, че децата им имат проблем.

Анорексиците са заклещани, те не могат да помолят, да благодарят, да се извинят, единствената себепроява се изразява в болестта.

Децата растат нормално, и в един момент през пуберитета може да се случи това. Но корена трябва да се търси много по-надълбоко.
Често тези деца страдат от голяма липса на ласки и обич, те нямат усещането за чувствена обич, те са гладни емоционално. Защото във времето някои от родителите са се грижили то да получава всичко, но материалното, а не емоционалното. И така детето се капсулова, не може да приеме и да даде обич. Не че родителите са виновни. Никой не би поискал нещо такова за децата си, те го правят несъзнателно, обясни ни специалистката.

Скъпи родители, близки приятели на вашето внимание представяме евентуалните симптоми на анорексията, които може да разпознаете при вашето дете, ако то страда от тази ужасяваща болест. Защото е много важно проблема да се разбере навреме и да се предприеме лечение, в противен случай може да настъпи фатален край.

Повечето болни момичета и момчета започват разбира се с отслабване, на първо четене се вижда това. Те натрапчиво и непрекъснато се мерят на кантара. Наблюдава се хиперактивност, дори на масата стоят напрегнато седнали, не се отпускат, защото например когато стоят отпуснати на стола те си внушават,че кракът им е много дебел. Намаляване на порцията храна до минимум, започват да лъжат много. Избягват да стоят на масата с близките си, защото ще трябва да ядат. Ако всичко това е налице при някое дете би трябвало вече някой от родителите сериозно да се замисли, че може би детето му има проблем.

Следващият етап вече е изолирането, няма социални контакти, затваря се,компенсират с четене на книги или стоене много време на компютрите. Тийнейджъра изглежда уморен, обратно на първоначалните симптоми, защото той не се храни и няма как да има енергия, както в началото.

Когато разберете, че детето ви има проблем, не го осъждайте, не му се карайте, подходете правилно. Не го карайте насила да яде, защото той ако не реши, че иска да се лекува никой няма да е в състояние да му помогне. Потърсете корена на проблема, дайте обич и топлина на своете дете и му помогнете да избере правилния път. А той е лечението! И пак да повторим, че е нужна психотерапия, а не психиатрия.


Галя Мутафова сподели с нас, че за нейн голям ужас е наблюдавала и майки анорексички. Това е ужасно, защото бебето със самото си раждане е болно, казва тя. Много често се наблюдава заболяването в комбинация с алкохол, наркотици, а дори и двете наведнъж.

В по-нататъшен стадий, когато болестта е силно развита кожата на болните става восъчно бяло, ноктите, косата, зъбите започват да падат. Те се превръщат в ходещи скелети. 20% от болните от анорексия завършват със смърт.

Случай на момиче с анорексия

“Посредник” разговаря с момиче, което е минало през най-ужасния период от болестта, но все още се бори с нея и се опитва да не и се дава, защото вярва в себе си.

-Цвети, разкажи ни как започна всичко?

- В моя случай специалистите не знаят кога всъщност е започнало всичко, но не смятат,че са повече от 2 години. Просто излезе една много модерна протеинова диета, която общо взето е без ограничение в яденето. Аз нямах нужда от диети, бях около 55кг. и никога не бях качвала повече от това, а ядях всичко и по колкото си искам. Въпреки това, обаче аз реших да я пробвам, но не я направих правилно и почти не ядях. За много кратко време отслабнах с 10 кг, станах 45кг. и това не ми допадна изобщо. Започнах да се храня доста и получих разширяване на стомаха, започнах да ям все повече и повече и все бях гладна. И така неусетно след около два месеца точно за бала си станах 64кг.

- И какво стана по-нататък?

- Ами не се харесвах, исках да си бъда отново с нормалните си килограми. След бала започнах да се ограничавам. Спрях да ям хляб и въобще тестени изделия, сладко и газарино също. И когато видях, че от лишенията ми има прогрес започнах без да си давам сметка какво правя малко по малко да изключвам от списъка с позволените храни все повече. По това време правех по 600-700 коремни преси, спрях и да ги броя, тичах, карах крос тренажор. Имах и специална програма в компютъра, която пресмяташе калориите. Пиех само вода и кафета. Преди да ям нещо първо гледах калориите. В програмата за калориите пишеше,че трябва да приемам по 2000 калории на ден, а аз приемах най-много 500. Менюто ми беше едно пакетче солети и една ябълка, после за два дена стана само едно пакетче солети. Имаше дни в които не ядях абсолютно нищо. Докато в един “прекрасен ден” след като хапнах ми стана адски лошо и започнах да повръщам. Цяла нощ не можах да го спра, пих хапчета, прахчета против повръщане и не ставаше. После изчезна и реших, че нещо съм се натровила. ГРЕШКА! Появяваше се за ден, два, после спираше за седмица и така. Докато един ден започна и не спря. Беше ме срам да отида на лекар, защото знаех как ще го приемат като разберат за режима ми на хранене. Дори на мама не и казах. В този период все още бях в България. Бях 48кг. , значи все пак нещо беше останало, но килиграмите падаха постепенно. Започнах да повръщам и течностите и тогава вече споделих с мама. Започнаха се изследвания, лекари, поставиха ми диагнозата Анорексия, а аз се изсмях. Казах им че грешат и не вярвах. Те започнаха да ми обясняват че организма ми е свикнал без храна и сега не може да я приеме, но не знаеха как да го спрат. Дойдохме да живеем в Кипър, не заради състоянието ми, а защото бяхме решили така. Но това спаси живота ми! Болестта едва започваше да показва коварството си. Вместо да се оправям аз се влошавах. Лекари, болници, изследвания, ядене, повръщане, затваряне в себе си, психолози, психиатри. Имах подкрепата на всички, но аз сякаш се предавах, не виждах спасение. Бях достигнала 32кг. Тогава взех решение да постъпя в психиатрична клиника, която имала лечение за анорексия. Беше трудно, защото много от момичетата страдащи от анорексия имат и булимия(вълчи глад) и обратното. И в клиниката ме обвиняваха, че си бъркам в гърлото да повръщам и не разбираха, че не го правя аз, докато сами не се убедиха. За тази една седмица в клиниката не се случваше нищо, само ме гледаха как повръщам и как се храня и говорех с психолози. И тогава направих калиева криза. Болка в мускулите на краката, не че ги имах, защото те атрофират, когато не се храниш,организма се храни от тях,а и от органите. Калия е много важен за мускулите, както и за сърцето, а липсата му води до аритмия, инфаркт и т.н. Нормалният калий в организма е 5.5, минималния е 3.3, а моя беше 2 и малко. Вкараха ме в интензивното отделение на системи. Тогава беше първия път в който бях на косъм от смъртта. Тогава шефа на клиниката беше казал на майка ми, че аз умирам и не иска да оставам там, защото щял да има проблеми и не може да ми помогне, не съм била страдала само от анорексия. Продължих с кризите, последния път калия ми беше 1.5. Ходих на психиатър, даваха ми антидепресанти, приспивателни, успокоителни и то от най-силните, но не се чувствах по-добре, даже напротив и така.

- Как успя да се пребориш и в какво състояние си в момента?

- Започнах да вярвам повече в себе си, всички казваха, че аз съм единствения човек, който може да помогне. Въпреки, че бях 32кг, аз все се чувствах пълна, но гледах да не мисля затова и се стараех да мисля за важните неща в живота. Повръщането поотшумя вече. Даже ми дойде и цикъла, нямах такъв от 7 месеца. В момента съм 45кг. Не се чувствам много добре, слаба съм все още.

- Какво ще кажеш на младите момичета, които имат такъв проблем?

- Ще кажа следното: Момичетата дори и да бъдат 20кг никога няма да се почувстват както искат. Анорексията не позволява да разбереш в какво се превръщаш. Тя те променя изцяло. Ставаш злобен, гаден, депресиран, не ти позволява да излезеш от вечния кръг и да се огледаш около себе си. Знам колко трудно е да се бориш със себе си, но не го ли направиш, тя ще те унищожи напълно!

Разговаря: Веселина КИРИЛОВА
vesi@posreniknews.com

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Депресията. Какво ни кара да се чувстваме отчаяни и без надежда.

Преди около месец 168 часа се свързаха с мен и колегата ми Ангел Лазаров по повод излязлата статистика за броя на самоубийствата в България. Така в печат се появи и тази статия. Статия за депресията (най-честат причина за фатален край), отчаянието и какво е необходимо да се направи, когато човек се чувства така.
Ето и самата публикация.



По време на криза самоубийствата рязко намаляват за сметка на разводите, които пък се удвояват.
" Финансовите несгоди донякъде мобилизират хората да се справят с живота. Активира се инстинкат за самосъхранение, който е много важен за да се вкопчи човек в живота", обясняват психологът Галя Мутафова и колегата и Ангел Лазаров.
Те призовават за кампании, които да популяризират методите за справяне с депресиита, които често водят хората до самоубийство.
"Самоубийците са хора, които са си поставили някакви жизнено важни цели за тях. Когато не могат да ги постигнат живота им става нещастен и губи смисъл. Всеки един ден е изпълнен с низ от болки и чувство на безпомощност. Това кара много хора да се запитат "Защо да удължавам тази болка?" и тогава се стига до фатален край" , Това разказва психоложката Галя Мутафова и формулира, че самото желание за самоубийство символично означава, че нещо трябва да умре в неговия живот.
"Това може да са неговите убеждения, които му пречат да успява в живота или интимна връзка, която не му дава щастието, което иска. Трябва да сложи край на нещо. Когато разберем кое е нещото, което трябва да умре в нашия живот вече знаем какво да променим, за да бъдем щастливи. Ако не можем сами да се справим трябва да потърсим помощ, допълва Галя.
Според психолога българина трябва да си промени начина на мислене и да търси начин да му бъде помогнато в труден момент.
Според специалиста човек изпаднал в пълно отчаяние не търси помощ и в този момент трябва да се намесят близките. Галя казва, че има индикации, по които може да се ориентираме дали наш близък е склонен да посегне на живота си.
"Обикновено човека по някакъв начин говори за смърт. Може директно да каже, че ще се самоубива и това не трябва да се подценява, а може и да върти теми на разговори около смъртта. Правят завещания, изказват последни желания към близките си, също така инициират сбогувания. Рязка промяна в поведението също може да бъде знак, че нещо не е наред. Това са важни моменти и не бива да бъдат пренебрегвани. Когато имате подобни съмнения и знаете, че близкия ви има сериозни проблеми това трябва да е червена лампа за вас, че нещо не е наред", предупреждава Мутафова.
Според психолога една от най-често срещаните причини в момента са дълговете.
" При такова задлъжняване човек си казва "Ето моя свят рухва. Сега ще ми вземат апартамента. Аз няма как да връщам тези пари." Често хората си мислят как ще ги пратят в затвора и ще си изживеят живота там, което не винаги включва реалните мерки на банките, но това е в съзнанието на човек. Той вижда пълната си импотентност да се справи с живота", разказва психолога. Други причини, които могат да доведат до самоубийство са семейните конфликти, раздялата.
"Когато човек е вложил всичко в една връзка, тя става за него по-стойностна от самия му живот. И когато тази връзка тръгне да се разпада се обезсмисля и живота му", казва Галя. Според нея причината за такава ситуация са т.н. отношения на зависимост от партньора.
"Човек си мисли, че не може да съществува без половинката си. Мисли си, че той е човекът, който трябва да го прави щастлив. Самата връзка става по-важна от това как се чувстваш. Това са т.н. зависими хора. Зависимостта е нещо, при което ценността на обекта, към който си зависим става по-голяма от това, което си ти самия", обяснява Мутафова.
Мнението на Галя е, че хората изпаднали в депресия трябва да придобият позитивно отношение към живота, да бъдат активни и да не насочват агресията навътре към себе си.
" Ние трябва да извадим тази агресия под формата на хъс и желание за живот. Често срещана грешка е да насочиш агресията си навътре към себе си. Това става под формата на самообвинения, отчаяние и ниско самочувствие. Такова състояние може да доведе до фатален изход. Ако не можете да се справите с проблемите си в живота сами, потърсете помощ и знайте, че това в никакъв случай не означава, че сте луди", съветва Галя Мутафова.
"Статистика показва, че българите са едни от най-нещастните хора в света. Сами се самоопределят като такива. Манталитът ни е такъв, че сме способни да разрушим живота си, способни сме да разрушим себе си, но няма да кажем гласно "Аз имам проблем"" , анализира Галя Мутафова. Според нея ние трябва да се научим да приемаме живота с всичко което ни предоставя.
"Живота няма как да ти подсигури само щастие. Ти самият няма как да си го осигуриш. Ще познаваш болката, ще познаваш и щастието. Ще познаваш и провала и възхода. Това е синусоидата на самия живот. Права линия има само при смъртта" , категорична е Галя. Специалистката коментира как човек стига до момент, в който живота му се струва абсолютно безсмислен и в отчаянието си посяга на живота си.
"Често задавам въпроса "Какво ще направите ако имате проблем с тръбите в банята?" Ще извикате водопроводчик нали така, защото не можете да ги поправите сами. За хората е нормално да се обърнат към водорповодчик, когато е нужно, но не е нормално да се обърнат към специалист, когато са изпаднали в депресия или друго състояние, което ги трови", казва Мутафова. Галя е категорична, че щом сте осъзнали, че имате нужда от помощ вие сте успешни хора и търсите начин да се справите с проблема, а не живеете с него години.
В България не се обръща внимание на психическото здраве на хората, както казва Галя Мутафова.
"Психическото състояние на нацията трябва да бъде държавен приоритет. Психиатричната и психологическа помощ е последен проблем на здравеопазването. Депресията е 3-та най-често срещана болест в България. Хората трябва да имат информация, за да знаят как да се справят с проблемите си" , съветва Галя.

Според психоложката трябва да бъдат създадени кампании за популяризиране на това как да се справим ако изпаднем в депресия. Това състояние е свързано с изключително отчаяние и с наистина изпразване на смисъла, на живота според Галя. Депресията може да не ни доведе до самоубийство, но може да ни причини страдание години наред.

КАРЕ 1 Англия взима сериозни мерки срещу самоубийствата

Галя Мутафова разказва за много успешна кампания за популяризиране на начините да се намалят самоубийствата в Англия.
"Платформата е създадена от правителството и в нея си сътрудничат всички министерства. Сформирани са екипи, които проучват различните региони , за да се знае какви са причините, които водят хората до самоубиийство там. Правят се доброволчески организации, които са обучени да разговарят с хора стигнали до отчаяние. Целта е човека изпаднал в дупка да има с кого да поговори и да има кой да го препрати към специалисти" , разказва Галя.

събота, 1 октомври 2011 г.

Семейни отношения. Независимият мъж и Независимата жена

На 22 септември - Денят на Независимостта, имах удоволствието да бъда гост на "Така го правят жените" в ББТ. Темата беше една от любимите ми: Независимият мъж и Независимата жена. Или по-скоро "борби за надмощие във връзката".
Независимостта в партньорските взаимоотношения е крехка тема. От една страна тръгнем ли по спиралата на демонстрации на сила по-скоро бихме стигнали до големи конфликти отколкото до разбирателство. Отдруга, ако решим да си мълчим и да поставяме нуждите на другия над своите,т.е. да се съобразяваме вечно, ние се обезличаваме и рано или късно партньора губи интерес, а ние стигаме до депресия или панически страх от раздяла.
Къде е границата на свобода и обвързаност?

Независимият мъж и Независимата жена

петък, 25 февруари 2011 г.

МАГИЯТА И БЛАГОСЛОВИЯТА ДА СИ ЖЕНА (Група за овладяване на женската сила)

Все по-често срещам жени, решени да се справят по мъжки с живота.

Знам, че не е лесно да останем такива, каквито ни е създала природата в света, в който живем. Толкова много изисквания има към нас.
От сутрин довечер препускаме по прашните улици, борим се със задръствания, бързаме за работа, пишем задачите си, за да не забравим нещо, носим панталони, справяме се с конкуренцията, напредваме , агресивни сме, правим нещата по задължение. Даваме максимума от себе си..... а не получаваме.
Живеем по мъжки, по мъжки правила.....
Влагаме безумно много пари в козметика, дрехи и други атрибути, като че ли те са единственото напомняне, че сме жени ...Единствената ни останала връзка с женската ни природа ....Сърдим се на мъжкия свят, че не е по-мъжки, а сами не виждаме, че отдавна сме заприличлаи на мъже ....та дори и с перфектен грим.....
Загубили сме се....


И....някак женската ни душа страда....
Плаче за обич, признание, помощ , романтика, влюбване, страст..... И не разбираме, че женската ни природа е дар, който може да ни даде всичко, от което имаме нужда.
Тя е извор, с нескончаема енергия. Тя е лееща се и напояваща вода, галещ и освобождаващ въздух, пламеннен и уютен огън , раждаща и стабилна земя.....Тя е игрив и човеколюбив делфин, галеща се и мъркаща котка, нападаща пантера -ловец, мъдра и проницателна сова .... И много,много повече ....

Да се завърнем към себе си !




МАГИЯТА И БЛАГОСЛОВИЯТА ДА СИ ЖЕНА
(Група за овладяване на женската сила)


За кого е групата:


Тази група може да Ви помогне ако искате:

- Да се чувствате обгрижвана, достатъчно обичана. Да получавтате приемане и разбиране .
- Да привлечете подходящия за вас партньор или искате да подобрите взаимоотношенията с мъжа до вас.
- Да изпитвате удоволствие от живота, който живеете.
- Да срещате различни хора, да се забавлявате, да се усетите във връзка със сродни души.
- Да се презаредите с положителни емоции, да се развихрите и да разгърнете най-доброто от себе си
- Да се чувствате добре в тялото си, да се харесвате и да ви харесват .
- Да разгърнете и опознаете своята сексуалност, за да извличате цялото удоволствие от нея.

Тава, което можете да постигнете:

- Да почувствате собствената си уникалност, да разкриете своите силни страни и да повишите самочувствието си.
- Да познаете и разкриете своите скрити таланти и да се научите да ги използвате. Да използвате женската си гъвкавост и креативност.
- Познанние за това как да увеличавате и използвате женската си енергия.
- Да се научите да привличате желани хора и събития във вашия живот.
- Да изграждате удовлетворителни и добри взаимоотношения с мъжете около вас.
- Да се научите как да искате и получавате това, което ви е нужно.
- Да отстоявате себе си и границите си без старх и това да Ви носи ползи.
- Да се научите да правите света около себе си : „Интересно място за живеене.”
- Да заобичате още повече тялото си и да изпитвате пълно удоволствие в сексуалния си живот, дарявайки същото и на партньора си .

ПРОГРАМА
(Теми, по които ще се работи)



1. Да пием от извора. (Модул себепознание и себеприемане).
02.04.2011


В този модул ще се свържете с жената във вас. Ще осъзнаете коя е тя, какво иска, на къде иска да върви .
Ще се свържете с изконната женска мъдрост и първична енергия, която съществува във всяка от нас. Ще откриете собствения си извор на женско състрадание, нежнос, сила, сигурност и любов към самите вас и към другите.

2. Зареждане и презареждане на женската енергия.
15 май 2011


Този модул включва техники за това как да се възстановявате след тежък уморителен ден или когато се чувствате не добре и емоционално разклатени:
- Чрез музика, танц, рисуване .
- Релаксация и медитации .
- Презареждане от природата. Начини да се свързвате и използваме силата и.
- Ароматерапия.
- Метафората на природните стихии и начини да се зареждате от тях ( огън, земя, въздух,вода)

3. Женски лица. Как да бъдете различна и да останете себе си.
12 юни 2011


Всяка жена преминава през различни фази на развитие. Така трупа опит, развива своите качества, става пълноценна.
Тя се ражда, става момиче, девойка, сексуална жена, жена -завоевател, съпруга, майка, жена - магьосница (т.е. тази, която има опит, знае как и може да предаде това „как” на следващи поколения).
Понякога в живота ни се случва да не успеем да развием определени качества. В тази група отново ще имате шанс да наваксате пропуснатото.Тези същности могат да Ви дадат гъвкавост, предизвикателност и нови начини за постигане на желаното от вас.

4. Да се справим с женските страхове.
3 юли 2011


За да се усещате устойчиви в живота си и във връзките си, за да сте печеливши, а не губещи е необходимо да преодолеете женските си страхове и предразсъдаци. Това ще ви направи отново совбодни. Така ще можете да съграждате, но и да събаряте и да отваряте нови пространства и хоризонти в живота си.
В този модул ще имате възможност да се научите как да утешавате страховете си и как да се справяте с тях.

5.Тайната на женското сияние. ( Как да привлиичаме просто с присъствието си).
11 септември 2011


Запитвали ли ли сте се какво прави една жена сияйна? Съществуват жени, които когато влезат някаде ( в бар, ресторант, конферентна зала) всички ги оглеждат. Тези жени привличат....и то без да влагат усилия, по един природен начин, те сияят и са магнетични. Много често това не са красиви жени....Коя е тайната?
Тайната се нарича женска сетивност и женски “удоволствия”.
Да ги развием!!!

6. Женското тяло и как да го обичаме.
9 октомври 2011


В тази група ще се научите да чувате, виждате и усещате тялото си. Да разбирате какво ви говри то и от какво се нуждае. Ще се научите да изпитвате удоволствие от движението и усещанията си ,без срам и чувство за вина . Ще се научите да уважавате и приемате своята природност, да се оставяте тя да ви води по пътя на споделените радост и щастие.

7. Женска сексуалност.
6 ноември 2011


Групата е за справяне с предразсъдаците ни относно секса и женската сексуалност.Тук ще имате възможност да зададете всички въпроси, които не сте питали никога. Да се отървете от срама, вината, неудоволствието. Да излекувате сексуалните си рани. Да се научите да изпитвате удоволствие и радост от своята сексуалност.

8. Изкуството на украсата.
18 декември 2011


Време е да направите себе си и света около нас красив .
Тук ще научите как да се гиржите за тялото си с отношение, как да пробудите и откриете личния си уникален стил, как да изпитвате удоволствие от материите и дрехите си, как да се изразявате гримирайки се.

9. Да творим, да сътворяваме, да претворяваме.
28-29.януари 2012


Жените сме жени, защото забременяваме и раждаме. Всяка от нас ражда готвейки, пишейки, подреждайки. Раждаме идеи, раждаме картини мислено и на яве , раждаме светове.
Това е уникалната женска сила. Тя може да променя нас и другите около нас.
Да се научим да я използваме.

В няколко последователни групи ще развиваме:

- Силата на фантазията и интуиция (рисуване , писане , говорене.)
- Магията на женското движение(танц и музика )
- Изразяване на женската ни същност, творейки с ръце(правене на бижута, аранжиране на цветя )
- Театротерапия
Всичко това е свързано не с това да бъдем професионалисти в тези области, а да се свързваме с душата си по много начини, да я изаразяваме и зареждаме с положителни емоции .

Детайли и Записване :

Групите са веднъж месечно, в неделя.
Място на провеждане: Гр.Плевен
Начален час: 10,оо часа
Приключване :17,00 часа
Почивки : 1 кафепауза -15 минути
1 обедна почивка
Записване и повече информация :
тел . 0885 81 50 76
e-mail: g_mutafova@abv.bg