Публикации

сряда, 28 ноември 2012 г.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Паника, панически атаки, тревожност. Какво ги причинява и как да се справим


Както и всички психологичекси болести и болестите на висока тревожност (паническо разстройство, генерализироно тревожно разстройство, посттравматично разстройство) имат своите причинители.
Причинителите са като бактерии, те произвеждат симптомите на тревожност. В случая тези бактерии са психологични.

В тази статия ще разгледам някои от най-често срещаните „производители” на тревожност, страхове и паника и ще  дам съвети как да се справите с тях.

На всички ни е ясно, че максимата- „Каквото мислиш, такова и те стига” -често важи. Има определени начини на мислене, които могат да превърнат тревожността във ваш постоянен спътник:

Черно бяло мислене

„Светът е- или добър или лош”,  „ Този - или ми е приятел или ми е враг”, „Той или аз съм или прав или греша”, въобще всяка мисъл в диапазона „ или...или” се превръща в черно- бяло мислене.

Защо то създава тревожност?

Често когато трябва да вземем решения за себе си, не можем да изберем между два вариант. Като психолог наричам това избор без избор. Затова са ни необходими повече  възможности, така че да се получи варианта, който най ни устройва. „Или- или” ни кара да се тревожим много. Това звучи като „или живот или смърт”. Но такива тежки крайности се налагат рядко в човешкият живот. Ако обаче всеки ваш избор е на живот и смърт, то ще ви е трудно да решавате и това ще предизвиква у вас големи тревоги.

Как да го преодолеете.

1. Разрешете си да забелязвате нюанси на цветовете. Това е добро упражнение, за да започне вашият мозък  да вижда вариативността в света.
2. Когато сте изправени пред избор "или ..или" и не можете да вземете решение,  измислете поне  още  пет варианта за разрешаване на проблема.
3.Откажете се от категории като ”добър-лош”,”правилен-грешен”,”верен –неверен”, „приятел –враг”, „обича ме –мрази ме”. В природата рядко съществуват такива крайности. Ако се уловите ,че пъхате себе си или някой друг в някаква категория, просто се опитайте да намерите поне още 5 негови или ваши характеристики за противоположната алтернатива. Така тези категории се обезсмислят, а реалността може да бъде просто видяна. Защото: Реалността не е нито добра нито лоша, тя просто е.

Разиграването на неприятни сценарии : „Ами ако....то...”

Предположенията са най-големият приятел на тревожността. Тревожният човек винаги разиграва варианта в главата си. Ако изпитва и най-малко съмнение ,че действията му могат да не се увенчаят с успех или биха го застрашили, тревожният човек веднага се отказва да действа. Нужно е обаче да знаем: 
Всички страхове са просто картинки в главата ни. Тези ситуации, които си представяте -  че ще умрете, че ще се задушите, че няма да ви обърнат внимание, и т.н. - са САМО КАРТИНКИ В ГЛАВАТА ВИ!  Това не е реалността в момента. Тези картинки предизвикват страх, а страхът блокира.

Как да преодолеете това

Ако това е картина ,която никога не се е случвала:

Представете си, че наблюдавате  страшната картинка като снимка. Сега изменете картинката. Изменете формата и, изменете цветовете, отдалечете я, направете я статична, направете я черно-бяла ако е цветна.
Сега можете и да внесете някои друг смешен елемент- червен нос, големи уши. Можете в съзнанието си да пуснете и някаква  весела музика.
Забележете, как се променят усещанията ви.

Ако  ви притеснява картина , която реално се е случила, т.е. спомен:
.
Тогава представете си, че вие такива каквито сте сега влизате в картината. Влезте и успокойте себе си, разкажете на себе си как всичко ще мине . Че ще е трудно, но ще мине. Успокойте себе си в картината, говорете си мило, дайте си кураж ,можете даже да разкажете някоя хубава история ,която го чака в бъдеще след това.
Работата със страховите картини е от изключително значение, за преодоляване на тревожността.

Тревожен вътрешен диалог.

Всеки има моменти, в които като че ли неприятните мисли валят една след друга и не можете да ги спрете. Те са като ваш вътрешен глас, който постоянно ви предупреждава, че нещо страшно може да се случи с вас или с някой близък. Трудно се поддава на управление и често причинява физически симптоми като накъсано дишане, световъртеж, сърцебиене изтръпване на крайниците, напрегнатост.

Можете да се справите с това като си представите следната картина:
Този тревожен глас е като на дете или уплашен възрастен. Представете си го.
Всеки има част, която е силна и смела. Представете си вашата част, която е силна и смела. Представете си я как изглежда, в какво е облечена, как стои или седи.
След това нека смелата част отиде при страхливата и да я успокои.
Говорете и като на дете, което се страхува. Като на любим човек с много разбиране и нежност. Кажете и нещата, които тя иска да чуе. Мислено можете и да я прегърнете, да утешите сълзите  и трепетите и.
Олекна ли ви? Май да!

Паниката. Физически симптоми на тревожността. Как да се справим

Вие ви се свят, не можете да си поемете дъх, нестабилни сте, уплашени сте. Мислите ,че ще се случи най-лошото.

Няма нито един умрял от паническа атака!!!!!Нито един!!!!
Тревожността има странно свойство. Тя се вдига, стига до своя пик и спада от само себе си. Дори без да правите абсолютно нищо. Така, че дори да седите и да мислите, че ще умрете- тревожността ви ще спадне и няма да умрете!

За спада на тревожността много добро влияние имат следните упражнения:

-          1. Физическа активност под всякаква форма намалява тревожността- бягане (силно), чистене, подреждане, клякане. Правете това поне 10 минути и ще усетите, че тревожността спада.

-        2.  Издишайте. Напълнете гърдите с въздух до пръсване, задръжте 2 -3 секунди , а сега бавно издишайте гърдите докрай, докато не остане и капка въздух. Вдишайте през носа, издишайте през устата. Направете това поне 15 пъти. Бавно. В спокойно тяло, няма тревожен ум! Двете неща са несъвместими.

-        3.   На улицата, пък можете да използвате друго свойство на психиката. Нашият мозък има две полукълба - ляво и дясно. Дясното отговаря за емоциите, лявото за рационалните операции. Когато сте в паника, активността на полукълбо ,отговарящо за емоциите е червено като котлон. т.е. много активно. За да намалите тази активност, трябва да активирате лявото полукълбо- това на разума. Лесно можете да направите това, като започнете да извършвате математически операции. Например извадете от 100, седем, после от полученото число още 7 и така докато стигнете до едно. Това ще активира „разума” и ще намали силата на емоцията.


Много са начините за справяне с тревожността, разбира се има и случаи, в които е хубаво първоначално да се приемат лекарства, но работата по овладяване на тревожността е задължителна, за да може човек да си върне контрола над живота, да спре да го е страх и да бъде отново здрав.
Вашите въпроси, мнения очаквам на е-мейл: g_mutafova@abv.bg

Още полезни статии за тревожността, паниката и стреса и тяхното преодоляване четете на  www.feelgood.bg

Ето и някои заглавия:

Не е възможно да умрете от паника. Разберете защо.

Защо получавате панически атаки


Не е възможно да умрете при паническа атака. Разберете защо.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Как ви влияе натрупания стрес ?

Трета статия от поредицата "Защо сме тревожни?"

 

Натрупаният стрес е третият съществен фактор за развитието на тревожни разстройства. Разберете как ви влияе.


Неслучайно стресът беше наречен „ болестта на 21-ви век “.

Как натрупваме стрес с годините?

За да натрупате стрес, вие трябва да сте подложени на стресогенни събития в живота си. Нормално е на 1,2 години да има едно - две събития, които са високо стресиращи (преместване в друг град, смяна на работата, женитба или раздяла с партньор, раждане на дете и т.н.). Ако обаче вие сте подложени на постоянни промени или събитията около вас постоянно се менят, то се натрупва стрес.

Друга причина да трупате стрес са конфликти, които остават неразрешени във времето или проблеми, които имат голяма продължителност.

Това може да са конфликти в семейството, проблеми с децата, дългопродължаващи проблеми на работното място, проблеми със здравето на вас или член от семейството и т.н.

Една обаче от малко засяганите теми, а по мое мнение доста важна, е натрупаният стрес вследствие на вътрешни конфликти, които остават неразрешени.

Много често ние искаме едно, а правим друго. Ако това друго засяга важна област от живота ви, то това предизвиква постоянен вътрешен конфликт.

Това може да е работа, която не желаете, но продължавате да вършите по принуда. Това може да е партньор, с който вече не ви е добре ,а продължавате да поддържате отношения. Всяко непризнаване на истинските ви желания и подтискането им с години, според мен многократно повишава нивото на стрес в организма.

Как работи стресът?

Стресът атакува там, където е най-слабата ви точка.

Отдавна е известно , че множество соматични заболявания , като високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, язви и много други, се причиняват и от натрупан стрес!

Накратко, ако вашата сърдечно съдова система е по-уязвима , то натрупания стрес ще атакува там и вие може да развиете високо кръвно налягане или мигрена.

Ако пък вашата невроендокринната и нервротрансмитерната ви система са уязвими, това ви предразполага към поведенчески разстройства : резки промени в настроението, генерализирана тревожност или шаническо разстройство.

Тестът, изследващ житейски събития, може да ви помогне да определите нивото на натрупан стрес.

Понякога стресът се причинява от силни, разтърсващи събития в човешкия живот.

Значима загуба - загуба на близък човек, загуба на работа, развод, раздяла.

Значима промяна в живота - раждане на дете, постъпване в университет, смяна на работата, преместване в друг град и т.н. ; преживаване на прединфарктни състояния или на събития, свързани с опасност за живота.

Какво да правим?

Необходимо е да приучим организма ни на почивка и активност. Също така помагат редица медитативни техники, които довеждат до пълно отпускане.

Но от първостепенно значение е справянето с външните и вътрешни конфликти.

В следващата статия четете, кои ваши характеристики и убеждения са причина да получавате панически атаки или друг вид тревожни разстроства.

Кои ваши характеристики и убеждени помагат на вашата тревожност да се разгръща все повече и повече ?

Кои събития от вашия живот допринасят за високотревожните ви състояния?

Втора статия от поредицата "Защо сме тревожни?"


Наследственост



Данните, които съществуват, сочат, че поне отчасти тези разстройства са наследствени.

Според различни изследвания вероятността да развиете тревожно разстройство, ако имате родители с такова, е два пъти по-голяма, отколкото по принцип.

Бързам да подчертая , че влияние в тези случаи оказва както наследствеността , така и тревожната среда на израстване.

Кое е онова, което онаследяваме?

Въз основа на извесното до момента, човек не онаследява конкретно паническото разстройство, агорофобията или социалната фобия ,а унаследява принципен тип личност, която го предразполага към прекомерна тревожност.

Това е избухлива, силно реактивна и лесно възбудима индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул. Когато се родите с такава индивидуалност, сте предразположен да развиете едно или друго тревожно разстройство в съответствие със средата.

Дали ще развиете агорофобия или социална фобия или не, може да зависи от това колко виновни и засрамени сте се чувствали в детсвото си.

Дали ще развиете паническо разстройство или не, може да зависи от стреса, който сте комулирали, начина ви на живот и мислене, които сте формирали.

Наследствеността може да предопредели една по - реактивна нервна система, но средата и ние определяме развитието или не на висока тревожност.

Обстоятелства от детсвото


Детството е важно, защото формира убежденията за нас самите и за живота ни.

Има определени обстоятелства, които водят до предразположеност в по-късни години да се развие висока тревожност.


Болезнен страх от раздяла в детствтото


Според изследвания, хора, преживели подобен страх ( който при малките деца се изживява с ужас, паника, соматични прояви), са силно склонни да изпитат всичко това и в късна възраст, когато се отделят от „безопасния” човек или място (смяна на месторабота, местоживеене).


Вашите родители са ви предали прекалено предпазлив подход към света


„ Не ходи там , там е опасно”, „не гледай толкова телевизия, че ще си развалиш очите”, „Облечи се, защото ще настинеш!” ,”не ходи под дъжда”, „ Не си играй с това дете, защото е лошо, а ти не можеш да разбереш това сега.” и още много други.

Родителите на хора с тревожни разтройства са обикновено хора с по-висока тревожност. Така, без да искат, създават усещане у детето, че светът е опасно място за живеене и че трябва извънредно много да се внимава.

Създават се излишни страхове, които ние като пораснали не осъзнаваме, а само усещаме, когато пред нас се появи малко или много по - неясна ситуация. Тя веднага се приема като ОПАСНОСТ!


Родителите ви са били твърде критични или са поставяли прекалено големи изисквания


Децата, чиито родители са твърде критични , никога не са сигурни отностно собствената си приемливост. Винаги остават известни съмнения дали са достатъчно добри или достатъчно стойностни. В резултат можете да изпитвате прекомерно желание да угодите , да „изглеждате добре” и да ”бъдете добри”. Това създава стрес и постоянни притеснения относно това дали другите ви приемат. Прекомерната критичност и перфекционизъм създават сериозна вътрешна неувереност, а от там и тревожност.


Емоционална несигурност и зависимост


Децата са напълно зависими от родителите си поне до 5- годишна възраст. Тежки събития, които са свързани с несигурност, може да предизвикат тревожност и да доведат до по-нататъшното й разгръщане.


Такива са : изоставяне, пренебрегване, развод или смърт на родител.


Малтретирането и насилието също полагат основа за една тежка вътрешна неувереност.


Често срещано развитие на тревожни разстройства има и когато в семейсвото има алкохолизъм, поради постоянната непредсказуемост на поведението на родителя.

Такива деца развиват: 1) мания за контрол; 2) отбягване на чувствата; 3) трудно се доверяват на другите; 4) прекомерно развито чувство за отговорност; 5) нагласа „всичко или нищо”; 6) прекомерно желание да бъдат харесани за сметка на задоволяването на собствените им потребности.


Вашите родители са ви забранявали изразяването на гняв, тъга и други чувства


Родителите могат да подтискат вродената нужда на детето да изразява емоциите си и да отстоява себе си.Това може да доведе до развиване на пасивен тип личност, склонна към депресии, но като цяло хората, които няма споосбността да изразяват това, което се случва с тях , поддържат много високо ниво на вътрешно напрежение.

При високо стресови ситуации, тези чувства могат да „изкочат” неочаквано навън, което да предизвика паника.

Какво да правим?


Осъзнаването на убеждения и поглед към света, който предизвиква тревожност, е от изключителна важност за дълготрайното й намаляване.

Необходима е и поведенческа промяна, състояща се в преодоляване на избягващите опасност поведения и в крайна сметка проглеждане, че няма от какво да ни е страх чак толкова.

В терапията човек се научава и как да разпознава здравословните си страхове и недоверие от тези, които са безмислено ограничаващи и осакатяват живота ни.

Освен начина ни наотглеждане , за високата тревожност, паническите атаки  и други  влияние оказва и натрупания стрес .

Разберете с как ви влияе натрупания стрес, за да се стигне до панически атаки, нереалистични притеснения и страхове в статията.

Как ви влияе натрупания стрес ?


Защо сме тревожни ?

Това са поредици от статии, обясняващи причините за високата тревожност, стреса и всички видове тревожни разстройства ( паническо разстройство, генарализирано тревожно разстройство, хипохондрия, посттравматичко разстройство и др. основаващи се на висока тревожност) .

Защо изпитвам тревожност? Какви са причините да мисля, че нещо лошо ще се случи с мен или семейството ми; да ме е страх от бъдещето; да имам чувството, че ще се задуша, да имам сърцебиене или силно потене в определени моменти? Защо, за Бога, ми се случват панически атаки ,които сякаш идват изневиделица? Защо толкова ме е страх от определени ситуации?

Ако и вие си задавате тези въпроси, не сте единствени!

Отговорът е, че една от основните причини за появата на тези състояния е високата тревожност.

На какво се дължи тя ще се опитам да разкажа в следващите статии.

Кое напрежение е нормално да чувствате?


Принципно напрежението е естествена реакция на организма. То служи за активация. Всеки път, когато вие се движите физически или психически към дадена цел, вие изпитвате известна доза напрежение. В добрия случай то служи за активация на всички ваши ресурси ( физически- напомпва мускулите с кръв, ускурява пулса, за да може да се изтласка повече кръв до тялото; насочва вниманието, прави ви по-концентрирани, насочва мислите ви по-посока на целтта, дава ви по-голям достъп и до психическите ви ресурси). Често, когато достигне определена степен, мисловната ни дейност се ускорява, идват ни нестандартни идеи, спонтанни решения, които иначе биха ни отнели доста време.

За да се задвижат всичките тези процеси, е необходимо да изпитаме напрежение. След постигането на целта или избягването на опасността( което си е пак цел), ние се отпускаме, напрежението е изразходено, можем да се насладим на удоволствието от полученото или постигнатото и всичко е наред.

На какво се дължи обаче постоянната висока тревожност?

Причини, водещи до високо ниво на тревожност при всеки един от нас


Пресиране на времето и темпото за постигане на дадени цели

Нашето тяло и мисъл имат нужда от определено темпо, както и от време за постигане на определени цели.

Когато темпото е твърде високо, скоростта, която се изисква от нас също се ускорява, а има и изискване - (независимо дали ние сме си го дали или е отвън) - да поддържаме тази скорост и темпо постоянно. Тогава това, което изпитваме, е висока тревожност.

Организмът няма време за възстановявяване, той се движи на предела на възможностите си. Дългото стоене на предела на възможностите води неминуемо да „скъсване” на механизма.

Точно като една машина, която експлоатирате постоянно и нецелесъобразно.

Нуждата от постоянна адаптация към все повече нови неща

Нуждата от адаптация създава усещането за вътрешна несигурност (нямаме нужния опит). Тази несигурност поражда напрежение, нужно за да проумеем механизма на новото ( било то машина, ситуациии в живота ни, нови дейности на работа и т.н.). След като сме го проумяли, ние свикваме и изпитваме спокойствие.

Какво се случва в днешни дни?

Първо, околната среда и обществения ред през последните 20 години са се променили много повече, отколкото през предишните 100 години.

На всеки един от нас му се налага да се приспособява към нови технологии, нови изисквания, нова икономическа ситуация, която постоянно варира; променящи се приоритети. Това предизвиква постоянно усещане за нестабилност и нужда от адаптация, а време няма!

Липса на сигурност

Специално в България, на какво и ниво да сте в стълбицата на просперитета, има едно напълно сигурно нещо - сигурност няма!

Постоянните негативни промени, които създават усещане за застрашаване на оцеляването или стабилизиране на постигнатото, са основна причина за високия стрес в последните години.

Икономическата нестабилност, нарастващата безработица, шокиращите новини, които ежедневно ни засипват, постоянното налагане да живеем на ръба на собствените си лимити, за да постигнем необходимото, създава усещане за огромна тревожност и страх от утрешния ден.

Липсата на ценности и правила

Когато има ясни правила на „ играта”, която играем, няма стрес, а има забавление. За съжаление, като общество още не сме стигнали дотам.

Ценностите и представите за добро и лошо, морално и аморално, наказуемо и ненаказуемо са размити и разбити.

Положителното е, че имаме възможност да изградим своя вътрешна ценностна система и да вярваме в това , в което наистина вярваме. Отрицателното е ,че за да стигнем до определяне на това, което е истински ценно за нас в този живот, минаваме през един доста продължителен етап на лутане и несигурност. Минаваме и през периоди, в които си мислим, че нещо е много важно за нас, хабим усилия и ресурс, а след това се оказва,че не е това, което сме искали и че приоритетите ни са други.

Това е етап, в който сме особено уязвими от загуба на вътрешния ни „ компас” и податливи на стрес и тревожност.

Когато пък изградим свои вътрешни стандарти, те срещат понякога диаметрално разположени стандарти на заобикалящите ни. Сблъсъкът и нуждата да обединяваме понякога на пръв поглед абсолютно несъвместими гледни точки са отново добър терен за постоянно изживяване на стрес.

От трета страна, обществото и медиите постоянно ни засипват с двойни стандарти.

Все по-нарастващият брой хора, които се чувстват „ впримчени” в живота.

Пристъпите на паника и агорофобия, особено когато са свързани с усещането за впримчване и невъзможност да избягаш, могат да символизират усещането, че си „впримчен” в живота си и „няма къде да избягаш”.

А колко хора се чувстват „без избор”, правят неща просто защото трябва ,а не защото искат?

Колко от нас истински знаят как им се живее и вървят към това?

Колко хора продължават да живеят на ръба на силите си, чувстват се притиснати от обстоятелствата и не могат да се отпуснат нито за миг?

Всички тези причини, а и много други, ни правят общество с висока тревожност.

Не е чудно тогава защо паническите разстройства и другите тревожни разстройства добиват епидемиологични размерии и все повече засягат хора от най-различни слоеве.

Наред с общовалидните стресогени съществува и лична предразположеност към развиване на такъв тип разстройства

Прочетете в следващата статия, кои събития и неща от вашия живот допринасят за развитивто на високо тревожни състояния.
 
 

Кои събития от вашия живот допринасят за високо тревожните ви състояния?


събота, 5 май 2012 г.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


За истинските лидери на живота си!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


Дамян Дамянов


Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

четвъртък, 1 март 2012 г.

Можем ли да живеем години наред с хранително разстройство

Често животът ме сблъсква с хора, живеещи години наред с проблема хранително разстройство ( булимия, хиперфагия, анорексия).
Ако сте болен от пет или повече години ще откриете, че си се приспособил към това половинчато живеене и че болестта толкова се е сраснала с вас, че не можете да различите кое е здраво и кое не.
Някак мисълта за килограми, калории и кантара са станали неделима част от вашия живот.
Макар че знаете, че не е нормално, когато излизате с приятели основният въпрос, който занимава главата ви , да е дали да си поръчам мляко с какао или да пия минерална вода, вие продължавате. Знаете, че във всяка ситуация си задавате такива въпроси - на вечеря със семейството, в ресторанта с гаджето, на кафе с приятели, дори когато сте сами.
Болестта толкова се е сраснала с цялото ви същество, че считате всичко това за нормално .
За да се стигне до това „свикване” с болестта, всеки си изгражда собствена стратегия на ръба на живота. Вие по някакъв начин знаете, че това е необходимо, за да продължите с всичките мъчения. т.е. всеки има свой прийом как да остане жив, макар и да има проблем.
Често описвам това състояние с метафора.
То много ми прилича на следното:
Представете си, че животът е море и вие сте нагазили дълбоко. А сега си представете, че вашата болест е като здрава хватка. Тази хватка ви потапя под вода. Там вие не можете да дишате, стоите, мъчите се, а когато стане най-напечено - просто подавате глава за секунди. Поемате си жизнено необходимата глътка въздух ,за да издържите още, и пак се потапяте.
Така човекът, страдащ от хранителни разстройства, си изготвя механизъм на заболяването, за да си поеме едничка глътка въздух и после пак да потъне. Това му позволява да живее с болестта с години.
Как става това?
Със смяна на фазите.
Анорексикът, усещащ че навлиза в жестока фаза, ГРАНИЧЕЩА СЪС СМЪРТ , си позволява да хапне малко в повече, докато не почувства, че е вън от опасност. После отново си започва по старому.
Хиперфагикът редува моменти на велика апатия, безчувственост и наказание чрез преяждане, с фази на анорексия. През тази фаза той не яде или яде малко, спортува много, няма чувство за вина и това го кара да се чувства по-добре, но.... Не за дълго, после пак следва потъване.
А и през фазата, която той нарича ”здраве”, светът отново се върти около храната. Т.Е около мисълта как да не яде, което си е анорексично мислене.
Усещането за глъдка въздух идва от липсата на вина през тази фаза.
Булимикът може да спре да повръща или да мине във фаза на анорексия. Това отново е „глъдка въздух” преди поредното потапяне.
Най-лошото е, че в това въртене в омагьосън кръг, всички си мислят, че нещата са под контрол, че болестта им е под контрол!
Истината е, че просто сменят фазите на болестта. Те въобще не излизат от нея и живеят, колкото да не умрат.
Когато при мен дойде човек, който от 10 години яде предимно салати и отвреме на време си позволява накой ”грях”, аз знам че става въпрос за 10-годишна болест.
Когато дойде човек, който пренебрегва храненето, а от време на време яде, но повръща, аз знам че става въпрос за години живот в болестта.
Същото е и при хиперфагията.
Почивката ви от болестта не е лечение! „Почивката” е друга фаза на болестта.
Можете ли да живеете така с години?
Можете!
Като удавник, който от време на време си поема глътка въздух в морето, наречено живот, а после отново се потапя.
И макар в моментите на вдишване да се чувствате по-добре, да си мислите, че ще се справите сам, то когато погледнете живота си отстрани ще видите, че това са наистина кратки моменти, че след това винаги следва потъване и че вашето „движение” е на едно място- малко нагоре и после отново под вода.
А сега си помислете колко би било хубаво да плувате свободни, да излизате от водата и да обикалятя света, когато пожелаете и да се радвате на правото си на избор!
Може би ви е трудно да си го представите....Но пътя на лечение е в оттърваването от хватката на болестта и развиването на умения да плувате в морето, наречено „живот”.
Страх ви е ,че ще се удавите, защото не умеете да плувате?
Няма от какво да се страхувате. Вие отдавна живеете като одавник и имате достатъчно опит в това.
Това, което може да ви се случи, лекувайки се, е да започнете да се движите и да се спасите от това състояние.

събота, 28 януари 2012 г.

Съдим децата си без да ги изслушваме ( Агресията на децата )

Интервю за в. Посредник



Преди няколко дни отново се случи - двама ученици набиха учител. Не е първият случай, няма да е и последният. През последните години агресията на учениците се проявява във всякаква форма. Бой между момичета, момчета, учители, сексуални посегателства, убийства. И горди от постъпките си те най-демонстративно записват всичко на телефони и камери и след това го пускат в сайтове за видеосподеляне.
Ето защо за пореден път търсим отговор на въпроса защо се случва всичко това и то в такава форма. Ескалира ли? И най-важното - как да се справим с проблема? Обърнахме се към Галя Мутафова, психолог и психотерапевт, за да изкаже професионалното си мнение по въпроса.

- Госпожо Мутафова, защо според вас в последно време се увеличи агресията между учениците?

- Много са факторите, които определят повишената агресия сред децата ни. Тук ми се иска да споделя няколко от тях.

Семейството и емоционалната студенина.

Като родители и възрастни ние живеем в луд свят. Нека си го признаем. Ние живеем на бързи обороти. Всичко това ни причинява стрес. Това е нещото което бавно и подмолно руши здравето ни, изпива енергията ни, това е нещото, което превръща взаимоотношенията ни от удоволствие в бреме, кара ни да не искаме нищо друго освен....да ни оставят намира! Затова и много семейства рухват, неможейки да съхранят топлината помежду си, затова и ставаме враждебни. В цялата тази картина се намесват децата. Но когато човек е в подобно състояние на духа, потребностите на децата му, желанието им за топлина, внимание, игра, разбиране, споделяне, се усещат като още едно задължение, лежащо на раменете ни, още едни проблеми.

“Не могат ли поне вкъщи да ни оставят намира!”
С това изречение се започва емоционалната дистанция между родители и деца.Тя предизвиква изолираност, усещането, че растеш сам, без подкрепа, болка и разбира се гняв, и то силен гняв.
Това, което правят често родителите е да измислят начини за мир и тишина вкъщи. Един от тях е, когато родителите властово налагат критерии и оценки, които трябва да се изпълнят за да бъде детето одобрено.
Например: “Необходимо е да имаш шестици, да слушаш вкъщи и да помагаш на майка си”. Просто едно правило, без да му покажете как се прави това, без да го привлечете емоционално за да иска то да е част от системата. В такива случаи детето се чувства нищожно, съответно развива комплекси на недооцененост, съответно ги избива навън сред връстниците си.

Задоволяваме му всички материални капризи и считаме че това е достатъчно, без да държим сметка за емоционалните проблеми
на детето.


То обаче ги трупа и те избиват. Имаме си достатъчно наши проблеми с шефа, с партньора, с колежката и просто го караме да мълчи, за да не ни товари . Детето отново трупа неудовлетвореност, самота и болка от това ,че не е видяно

Изкарване на негативните емоции върху децата

Класическият случай е - връщаме се от работа, уморени и изнервени. Идваме си вкъщи и виждаме всичко да е разхвърляно, това ни дразни, ние искаме почивка. Следват викове, които не са съразмерни за ситуацията. В тези викове ние отлагаме натрупаното напрежение от деня. Съответно детето е изплашено. То или не отвръща или бяга (емоционално - затваря се, физически - излиза навън) и отново в него остава горчилка, която после избива.

Виждането на несправяне и нещастие на собствените му родители.

В такива случаи детето няма доверие на родителите си и те не могат да са коректив за него. Бащата се превръща в „загубеняк”, а майката в „невротичка”. Липсата на респект създава безконтролност и опит да се търсят по-силни личности за имитация (престъпници, побойника в класа, от който всеки трепери и т.н.). Така се изгражда ценностна система родена от улицата. Корективите на родителите не се приемат, тъй като те са загубили авторитет.

Ние отритваме нашите деца, не ги чуваме и виждаме, не искаме да знаем за проблемите им, защото и без това ни е трудно.
Искаме ги мирни, кротки, емоционално уравновесени, но не ги подкрепяме
Съдим ги вместо да ги изслушваме.


Всичко това създава агресия, желания да избухнеш и да разрушиш това, което е толкова безчувствено към теб.

Често срещам деца, които причиняват зло, за да ги видят.

Когато направят беля, пакост, нещо лошо макар и да им се карат все пак им обръщат внимание, което е много по-добро за тях от това просто да не ги виждат.

- Заложено ли е на тези деца, за да им “избият” в един момент хормоните, или се получава впоследствие?

- Енергията на агресията е природна. Тя съществува при животните, тя съществува и при човека. Тя е свързана с хормона тестостерон. В животинския свят агресивния импулс се ползва по предназначение, като агресивното нападение е контролирано от вътрешни и природни граници. В човешкия свят не е така. Нашето непокорство, недоволство и отстояване на права се пресира твърде рано и доста методично. Подтискането и притискането, водят до последващи свръхмерни агресивни или автоагресивни (самоубийства, депресивност, самонараняване) действия.

- Каква е ролята на учителите?

- Като човек смятам, че ролята на учителя е много трудна днес. Не можем да кажем, че той може да поеме отговорността на родителя или да е буфер.

Учителят има свои функции - да преподава и да насочва, да вдъхновява, да мотивира, да привлича емоционално учениците си.

Когато не прави това те не желаят да слушат и не уважават. От тук има два изхода или да се опита да се наложи всявайки страх, което предизвиква още агресия. Или да се опита да се стъпи здраво на краката си и да свърже това, което знае с нуждите на децата. Да дава примери от техния живот, да дискутира с тях проблемите им и то не за да морализира, а да се опита да помогне и да ги подкрепи емоционално.
Повече от всичко е нужно да се въведе повече спорт в училище и то повече колективни игри, за да се учат децата на съюзничество помежду си .
Необходимо е да има повече клубове по интереси, с канене на интересни личности от определени области, които да вдъхновяват тези деца да постигат реални неща в живота. Повече от всичко е необходимо да има работа с целеполагане в училище, за да имат ясна представа децата накъде искат да вървят.
Повече от всичко е необходимо да се говори за взаимоотношенията между половете
за преодоляване на проблемите там, за да могат да имат нормални и радващи ги взаимоотношения.
Това са реални мерки, които биха довели до намаляване на агресията в училище.

- Ако усетят родителите, че детето им е агресивно, как да постъпят и към кого да се обърнат?

- Ще предложа няколко механизма за намаляване на агресията.

Спортът е изключително добра форма за изразходване на агресивността

Тя дава и разрешение на друг проблем - борбата за лидерство между момчетата, присъщо за пубертета. Поради липса на състезания, които са градивни и предоставят възможност да се излъчи лидер, тийнейджърите често организират боеве помежду си.
Прекрасен начин за овладяване на агресията при много буйни момчета е записването им на карате или други източни бойни изкуства. В тях човек се учи на самоконтрол и дух на войн.

Поставяне на цели и преследването им.

Често тийнейджърите са объркани. Те не знаят какво искат да направят с живота си. Нямат цели. Когато човек има стремеж той влага енергията на преследване, тоест използва агресията по полезен начин.

Сензорика.

Aгресивността често може да се разтовари чрез докосване особено при по-малки деца и когато тя е свързана с недоволство от липса на внимание.

Изразяване на агресията в рамки.

Бой с калъфки, удряне по възглавници, викане в планината или парка, боричкане, бой по боксова круша. Това също са начини за отлагане на насъбралата се агресия

И творчество.

Влагане на агресивния импулс вместо в рушене, в градене. Всякакъв тип творчество намалява агресията.

- Какви са конкретните ви съвети към родителите на подрастващите?

- Най-важно е споделянето - момчето и момичето трябва да имат къде да бъдат себе си, без да ги упрекват, тоест да им се позволи да изразят емоциите си, да кажат проблемите си, да изразят гнева си без да ги критикуваме. А едва след като напрежението спадне, можем да водим рационални разговори.

Ако усещате, че не можете да се справите като родители, обърнете се към психолог или прихотерапевт, работещ с тийнейджъри.

- В повечето случаи с агресивно дете се смята, че е имало трудно детство и това е причината за държанието му. Но има и друга страна - изоставените деца са по-силни и интелигентни, сравнени с други. Защо се получава така?

- Агресивният инстинкт е и това, което ни кара да оцеляваме и да се борим с живота. Ако тези деца независимо, че са без родители, знаят какво искат и желаят да се борят за един по-добър живот, те насочват агресивния импулс за постигане на цели, а не за разрушения. Затова и няма да имат нужда да избухват или да вършат престъпления.

- Кое е най-важното за едно дете, което има такъв проблем?

- Ще го кажа само с две думи: внимание и любов.