Публикации

четвъртък, 17 май 2012 г.

Как ви влияе натрупания стрес ?

Трета статия от поредицата "Защо сме тревожни?"

 

Натрупаният стрес е третият съществен фактор за развитието на тревожни разстройства. Разберете как ви влияе.


Неслучайно стресът беше наречен „ болестта на 21-ви век “.

Как натрупваме стрес с годините?

За да натрупате стрес, вие трябва да сте подложени на стресогенни събития в живота си. Нормално е на 1,2 години да има едно - две събития, които са високо стресиращи (преместване в друг град, смяна на работата, женитба или раздяла с партньор, раждане на дете и т.н.). Ако обаче вие сте подложени на постоянни промени или събитията около вас постоянно се менят, то се натрупва стрес.

Друга причина да трупате стрес са конфликти, които остават неразрешени във времето или проблеми, които имат голяма продължителност.

Това може да са конфликти в семейството, проблеми с децата, дългопродължаващи проблеми на работното място, проблеми със здравето на вас или член от семейството и т.н.

Една обаче от малко засяганите теми, а по мое мнение доста важна, е натрупаният стрес вследствие на вътрешни конфликти, които остават неразрешени.

Много често ние искаме едно, а правим друго. Ако това друго засяга важна област от живота ви, то това предизвиква постоянен вътрешен конфликт.

Това може да е работа, която не желаете, но продължавате да вършите по принуда. Това може да е партньор, с който вече не ви е добре ,а продължавате да поддържате отношения. Всяко непризнаване на истинските ви желания и подтискането им с години, според мен многократно повишава нивото на стрес в организма.

Как работи стресът?

Стресът атакува там, където е най-слабата ви точка.

Отдавна е известно , че множество соматични заболявания , като високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, язви и много други, се причиняват и от натрупан стрес!

Накратко, ако вашата сърдечно съдова система е по-уязвима , то натрупания стрес ще атакува там и вие може да развиете високо кръвно налягане или мигрена.

Ако пък вашата невроендокринната и нервротрансмитерната ви система са уязвими, това ви предразполага към поведенчески разстройства : резки промени в настроението, генерализирана тревожност или шаническо разстройство.

Тестът, изследващ житейски събития, може да ви помогне да определите нивото на натрупан стрес.

Понякога стресът се причинява от силни, разтърсващи събития в човешкия живот.

Значима загуба - загуба на близък човек, загуба на работа, развод, раздяла.

Значима промяна в живота - раждане на дете, постъпване в университет, смяна на работата, преместване в друг град и т.н. ; преживаване на прединфарктни състояния или на събития, свързани с опасност за живота.

Какво да правим?

Необходимо е да приучим организма ни на почивка и активност. Също така помагат редица медитативни техники, които довеждат до пълно отпускане.

Но от първостепенно значение е справянето с външните и вътрешни конфликти.

В следващата статия четете, кои ваши характеристики и убеждения са причина да получавате панически атаки или друг вид тревожни разстроства.

Кои ваши характеристики и убеждени помагат на вашата тревожност да се разгръща все повече и повече ?

Кои събития от вашия живот допринасят за високотревожните ви състояния?

Втора статия от поредицата "Защо сме тревожни?"


Наследственост



Данните, които съществуват, сочат, че поне отчасти тези разстройства са наследствени.

Според различни изследвания вероятността да развиете тревожно разстройство, ако имате родители с такова, е два пъти по-голяма, отколкото по принцип.

Бързам да подчертая , че влияние в тези случаи оказва както наследствеността , така и тревожната среда на израстване.

Кое е онова, което онаследяваме?

Въз основа на извесното до момента, човек не онаследява конкретно паническото разстройство, агорофобията или социалната фобия ,а унаследява принципен тип личност, която го предразполага към прекомерна тревожност.

Това е избухлива, силно реактивна и лесно възбудима индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул. Когато се родите с такава индивидуалност, сте предразположен да развиете едно или друго тревожно разстройство в съответствие със средата.

Дали ще развиете агорофобия или социална фобия или не, може да зависи от това колко виновни и засрамени сте се чувствали в детсвото си.

Дали ще развиете паническо разстройство или не, може да зависи от стреса, който сте комулирали, начина ви на живот и мислене, които сте формирали.

Наследствеността може да предопредели една по - реактивна нервна система, но средата и ние определяме развитието или не на висока тревожност.

Обстоятелства от детсвото


Детството е важно, защото формира убежденията за нас самите и за живота ни.

Има определени обстоятелства, които водят до предразположеност в по-късни години да се развие висока тревожност.


Болезнен страх от раздяла в детствтото


Според изследвания, хора, преживели подобен страх ( който при малките деца се изживява с ужас, паника, соматични прояви), са силно склонни да изпитат всичко това и в късна възраст, когато се отделят от „безопасния” човек или място (смяна на месторабота, местоживеене).


Вашите родители са ви предали прекалено предпазлив подход към света


„ Не ходи там , там е опасно”, „не гледай толкова телевизия, че ще си развалиш очите”, „Облечи се, защото ще настинеш!” ,”не ходи под дъжда”, „ Не си играй с това дете, защото е лошо, а ти не можеш да разбереш това сега.” и още много други.

Родителите на хора с тревожни разтройства са обикновено хора с по-висока тревожност. Така, без да искат, създават усещане у детето, че светът е опасно място за живеене и че трябва извънредно много да се внимава.

Създават се излишни страхове, които ние като пораснали не осъзнаваме, а само усещаме, когато пред нас се появи малко или много по - неясна ситуация. Тя веднага се приема като ОПАСНОСТ!


Родителите ви са били твърде критични или са поставяли прекалено големи изисквания


Децата, чиито родители са твърде критични , никога не са сигурни отностно собствената си приемливост. Винаги остават известни съмнения дали са достатъчно добри или достатъчно стойностни. В резултат можете да изпитвате прекомерно желание да угодите , да „изглеждате добре” и да ”бъдете добри”. Това създава стрес и постоянни притеснения относно това дали другите ви приемат. Прекомерната критичност и перфекционизъм създават сериозна вътрешна неувереност, а от там и тревожност.


Емоционална несигурност и зависимост


Децата са напълно зависими от родителите си поне до 5- годишна възраст. Тежки събития, които са свързани с несигурност, може да предизвикат тревожност и да доведат до по-нататъшното й разгръщане.


Такива са : изоставяне, пренебрегване, развод или смърт на родител.


Малтретирането и насилието също полагат основа за една тежка вътрешна неувереност.


Често срещано развитие на тревожни разстройства има и когато в семейсвото има алкохолизъм, поради постоянната непредсказуемост на поведението на родителя.

Такива деца развиват: 1) мания за контрол; 2) отбягване на чувствата; 3) трудно се доверяват на другите; 4) прекомерно развито чувство за отговорност; 5) нагласа „всичко или нищо”; 6) прекомерно желание да бъдат харесани за сметка на задоволяването на собствените им потребности.


Вашите родители са ви забранявали изразяването на гняв, тъга и други чувства


Родителите могат да подтискат вродената нужда на детето да изразява емоциите си и да отстоява себе си.Това може да доведе до развиване на пасивен тип личност, склонна към депресии, но като цяло хората, които няма споосбността да изразяват това, което се случва с тях , поддържат много високо ниво на вътрешно напрежение.

При високо стресови ситуации, тези чувства могат да „изкочат” неочаквано навън, което да предизвика паника.

Какво да правим?


Осъзнаването на убеждения и поглед към света, който предизвиква тревожност, е от изключителна важност за дълготрайното й намаляване.

Необходима е и поведенческа промяна, състояща се в преодоляване на избягващите опасност поведения и в крайна сметка проглеждане, че няма от какво да ни е страх чак толкова.

В терапията човек се научава и как да разпознава здравословните си страхове и недоверие от тези, които са безмислено ограничаващи и осакатяват живота ни.

Освен начина ни наотглеждане , за високата тревожност, паническите атаки  и други  влияние оказва и натрупания стрес .

Разберете с как ви влияе натрупания стрес, за да се стигне до панически атаки, нереалистични притеснения и страхове в статията.

Как ви влияе натрупания стрес ?


Защо сме тревожни ?

Това са поредици от статии, обясняващи причините за високата тревожност, стреса и всички видове тревожни разстройства ( паническо разстройство, генарализирано тревожно разстройство, хипохондрия, посттравматичко разстройство и др. основаващи се на висока тревожност) .

Защо изпитвам тревожност? Какви са причините да мисля, че нещо лошо ще се случи с мен или семейството ми; да ме е страх от бъдещето; да имам чувството, че ще се задуша, да имам сърцебиене или силно потене в определени моменти? Защо, за Бога, ми се случват панически атаки ,които сякаш идват изневиделица? Защо толкова ме е страх от определени ситуации?

Ако и вие си задавате тези въпроси, не сте единствени!

Отговорът е, че една от основните причини за появата на тези състояния е високата тревожност.

На какво се дължи тя ще се опитам да разкажа в следващите статии.

Кое напрежение е нормално да чувствате?


Принципно напрежението е естествена реакция на организма. То служи за активация. Всеки път, когато вие се движите физически или психически към дадена цел, вие изпитвате известна доза напрежение. В добрия случай то служи за активация на всички ваши ресурси ( физически- напомпва мускулите с кръв, ускурява пулса, за да може да се изтласка повече кръв до тялото; насочва вниманието, прави ви по-концентрирани, насочва мислите ви по-посока на целтта, дава ви по-голям достъп и до психическите ви ресурси). Често, когато достигне определена степен, мисловната ни дейност се ускорява, идват ни нестандартни идеи, спонтанни решения, които иначе биха ни отнели доста време.

За да се задвижат всичките тези процеси, е необходимо да изпитаме напрежение. След постигането на целта или избягването на опасността( което си е пак цел), ние се отпускаме, напрежението е изразходено, можем да се насладим на удоволствието от полученото или постигнатото и всичко е наред.

На какво се дължи обаче постоянната висока тревожност?

Причини, водещи до високо ниво на тревожност при всеки един от нас


Пресиране на времето и темпото за постигане на дадени цели

Нашето тяло и мисъл имат нужда от определено темпо, както и от време за постигане на определени цели.

Когато темпото е твърде високо, скоростта, която се изисква от нас също се ускорява, а има и изискване - (независимо дали ние сме си го дали или е отвън) - да поддържаме тази скорост и темпо постоянно. Тогава това, което изпитваме, е висока тревожност.

Организмът няма време за възстановявяване, той се движи на предела на възможностите си. Дългото стоене на предела на възможностите води неминуемо да „скъсване” на механизма.

Точно като една машина, която експлоатирате постоянно и нецелесъобразно.

Нуждата от постоянна адаптация към все повече нови неща

Нуждата от адаптация създава усещането за вътрешна несигурност (нямаме нужния опит). Тази несигурност поражда напрежение, нужно за да проумеем механизма на новото ( било то машина, ситуациии в живота ни, нови дейности на работа и т.н.). След като сме го проумяли, ние свикваме и изпитваме спокойствие.

Какво се случва в днешни дни?

Първо, околната среда и обществения ред през последните 20 години са се променили много повече, отколкото през предишните 100 години.

На всеки един от нас му се налага да се приспособява към нови технологии, нови изисквания, нова икономическа ситуация, която постоянно варира; променящи се приоритети. Това предизвиква постоянно усещане за нестабилност и нужда от адаптация, а време няма!

Липса на сигурност

Специално в България, на какво и ниво да сте в стълбицата на просперитета, има едно напълно сигурно нещо - сигурност няма!

Постоянните негативни промени, които създават усещане за застрашаване на оцеляването или стабилизиране на постигнатото, са основна причина за високия стрес в последните години.

Икономическата нестабилност, нарастващата безработица, шокиращите новини, които ежедневно ни засипват, постоянното налагане да живеем на ръба на собствените си лимити, за да постигнем необходимото, създава усещане за огромна тревожност и страх от утрешния ден.

Липсата на ценности и правила

Когато има ясни правила на „ играта”, която играем, няма стрес, а има забавление. За съжаление, като общество още не сме стигнали дотам.

Ценностите и представите за добро и лошо, морално и аморално, наказуемо и ненаказуемо са размити и разбити.

Положителното е, че имаме възможност да изградим своя вътрешна ценностна система и да вярваме в това , в което наистина вярваме. Отрицателното е ,че за да стигнем до определяне на това, което е истински ценно за нас в този живот, минаваме през един доста продължителен етап на лутане и несигурност. Минаваме и през периоди, в които си мислим, че нещо е много важно за нас, хабим усилия и ресурс, а след това се оказва,че не е това, което сме искали и че приоритетите ни са други.

Това е етап, в който сме особено уязвими от загуба на вътрешния ни „ компас” и податливи на стрес и тревожност.

Когато пък изградим свои вътрешни стандарти, те срещат понякога диаметрално разположени стандарти на заобикалящите ни. Сблъсъкът и нуждата да обединяваме понякога на пръв поглед абсолютно несъвместими гледни точки са отново добър терен за постоянно изживяване на стрес.

От трета страна, обществото и медиите постоянно ни засипват с двойни стандарти.

Все по-нарастващият брой хора, които се чувстват „ впримчени” в живота.

Пристъпите на паника и агорофобия, особено когато са свързани с усещането за впримчване и невъзможност да избягаш, могат да символизират усещането, че си „впримчен” в живота си и „няма къде да избягаш”.

А колко хора се чувстват „без избор”, правят неща просто защото трябва ,а не защото искат?

Колко от нас истински знаят как им се живее и вървят към това?

Колко хора продължават да живеят на ръба на силите си, чувстват се притиснати от обстоятелствата и не могат да се отпуснат нито за миг?

Всички тези причини, а и много други, ни правят общество с висока тревожност.

Не е чудно тогава защо паническите разстройства и другите тревожни разстройства добиват епидемиологични размерии и все повече засягат хора от най-различни слоеве.

Наред с общовалидните стресогени съществува и лична предразположеност към развиване на такъв тип разстройства

Прочетете в следващата статия, кои събития и неща от вашия живот допринасят за развитивто на високо тревожни състояния.
 
 

Кои събития от вашия живот допринасят за високо тревожните ви състояния?


събота, 5 май 2012 г.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


За истинските лидери на живота си!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


Дамян Дамянов


Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш