Публикации

неделя, 31 август 2014 г.

Изповедта на обвинителя

Аз вярвах, че живота е безкрайно зло.
Сама създадох си венец от тръни.
И без да исках си надянах кръст.
Май затова са болките в гърба ми.

И остарях винейки този свят.
За всичко грозно, подло и нелепо.
Аз мислих си така
Но не разбрах
Че аз рисувам го със краски черни.

И никога не зърнах пролетта
За мен тя беше кишава и грозна
Пропуснах си и младостта
Защото зяпах бъдещето
И не виждах  хубостта си.

Все чаках нещо да се случи
Да дойде някой, да ме отърве
Така и не дочаках….
и сега
Реших аз просто да се радвам
На мен, на теб и на мига
и не желаех повече да се надявам

А бе ли трудно?
Не.

Живях аз трудно до моите 50.