Защо паническите атаки не намаляват, когато избягвате определени места, дейности или хора

Статия от новия ми сайт за психотерапия и здраве www.feelgood.bg
За да я прочетете, кликнете върху заглавието в червено.

Защо паническите атаки не намаляват, когато избягвате определени места, дейности или хора « Feel Good

На какъв терен вирее паниката

Това е статия посветена на паническите атаки от новия ми сайт www.feelgood.bg
За да я прочетете, последвайте линка, маркиран в червено.

На какъв терен вирее паниката « Feel Good

Не е възможно да умрете при паническа атака. Разберете защо

Последвайте линка към статия маркирана в червено, от новия ми сайт www.feelgood.bg. Там можете да откриете още много статии по темата.

Не е възможно да умрете при паническа атака. Разберете защо. « Feel Good

Анорексия, булимия , хиперфагия
(Психогенни хранителни разстройства )

Чрез тази малка статия, се опитвам да разясня какво е това психогенно хранително разстройство, какво е характерно за момичетата и момчетата страдащи от такъв тип разстройство, кои са причините да се появи то .Като споделям и мои наблюдения ,мнение ,както и гледище за естеството на тези заболявания и съвети към страдащите ,както и към техните близки.

Добре дошли в света на нереалната реалност!
За да я разберете ,прочетете редовете по-долу .

Значение на думите:

Анорексия- безапетитие, нежелание да се храни
Булимия- хранене, а след това повръщане
Хиперфагия- системно преяждане по психологични причини.

Какво е характерно за този тип заболявания?

БИОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ
1. за да се сложи диагноза психогенно хранително разстройство, трябва да се знае ,че няма органична причина, която да предизвиква поведението (тумор на мозъка или нарушения на центъра в мозъка отговарящ за огладняването и ситостта при анорексията ,органични нарушения на стомаха или дразнения по органични причини в мозъка или друг вид органично заболяване ,което да предизвиква повръщане при булимията, органични промени, които да предизвикват преяждане или свръхтегло.)
2. Отслабването ,повръщането ,прехранването е без оглед за физическото здраве .Опасността от физическа разруха не се съзнава

3. Теглото търпи резки промени .Или се намалява драстично (анорексия) .Отказ да се поддържа тегло нормално за възрастта, ръста и костната структура.
4. Опасността за смърт не се осъзнава.
5. Производството на ендорфини (ве-ва отговарящи за усещания като радост, удоволствие ,щастие)се набавят единствено чрез храната ,а не чрез емоционални преживявания(булимия,хиперфагия)
6. Умора,дори изтощение вследсвие от злоупотребата организама
7. Липса на менструация (анорексия би могло и при хиперфагия и булимия)
8. Промени на кожата:
Анорексия - восъчна бледост, суха кожа
Булимия- възможна восъчна бледост, зачервявания и разраняване около устат и носа в следствие на повръщането, белези по ръцете.
Хиперфаия- нездарв вид

Коса: анорексия- бебшка коса ,изтощена
Булимия –изтощена
Нокти- чупливост, крехкост ,гъбички ,при анорексия в напреднала форма –падане на ноктите.

Първи фаланги на пръстите са деформирани(булимия )в следствие от предизвикване на повръщането.

Зъби- нездаряви ,разрушаване и изтъняване на емайла

Кръвно налягане- ниско кръвно (хипотония) при анорексия и булимия, хипертония( в зависимост от степента на затлъстяване при хиперфагия)

Сърце- забавен пулс ,ускорен пулс (като компенсация)

Стомах- намалени стомашни функции (анорексия),язви на стомаха и хранопровода (булимия)
И др.

Психологични промени :
1.Силен страх от надебеляване (анорексия, булимия ).Занемаряване на външния вид при хиперфагия

2.Натрапливо мерене на кантара (анорексия, булимия) , съответно никакъв интерес към теглото при хиперфагия

3.Преминаване от фаза на анорексия ,във фаза на булимия или от фаза на анорексия във фаза на хиперфагия .Възможно е да няма преминаване и да е само едно от състоянията.

4.Начин на обличане –тъмни цветове ,закрити дрехи (без диколтета),дрехи без женско излъчване ,по-скоро мъжки.
5.Поведение на масата:

Анорексия- Отказ да се храни . Избягване на храненето с близките или родителите си. Хранене в много малки чинийки .Дробене на храната на много малки парченца. Криене на храната по джобове ,в сълфетки .
Булимия- Избягване да се храни с близки или родители .Преяждане или хранене на анорексичка ,а след това криене ,за да се повърне.
Хиперфагия - Избягване да се храни с близки или родители.Без угледно преяждане ,бе оглед на това какво яде .Никаква естетика на храненето .Много често направо от хладилника. Не усеща вкус.

6.Хиперактивност.Постоянно движение ,натрапливо спортуване ,ходене .Дори и под масата ,когато са седнали извършват движения ,не оставят тялото си в покой
7.Възможно е натраплива употреба на дъвки ,цигари ,алкохол.
8. Възможно е събиране на готварски рецепти,особен интерес към храненето (но интелектуално),гледане на готварски предавания.
9.Затваряне ограничаване на контактите (приятели ,връстници).
10.Компенсиране на липсата на контакт с четене ,учене.
11.Липсват интересите ,характерни за връстниците и.
12.отношения в семейството.
Напрегнати, наказателно поведение към майката или срастване с майчината фигура и невъзможност да се отдели от нея. Често манипулативно поведение както от болната към родителите ,така и в обратна посока. Лъжи ,често двустранно. Липса на емоционално общуване , на споделяне на чувства .Контролиращо поведение от страна на родителите ,което не позволява на момичето да порасне .Отказ да порасне от страна на момичето .Липса на ясни правила ,на йерархия, липса на ясни и съобразени с възрастта права и задължения на болната.
13.Момичето се страхува да порасне ,страхува се от живота на възрастния ,не приема живота на възрастния такъв ,какъвто го вижда или и се налага.
14.Болната отхвърля женската роля ,такава каквато я е видяла или такава каквато си я представя.
15.Момичето изпитва затруднения в комуникацията с други я пол.
16.Изпитва чувства на неувереност ,обезценяване или надценяване на собствените си възможности.От типа на: „Мен не ме бърка нищо....”,”Говорете си с мен няма как да се случи това...” или пък „Никога няма да успея..””Никога няма да ме разберете..”
17.Изпитва остър глад ,но глад за любов.Често грижите около болестта и са тълкувани и възприемани като израз на любов ,което поражда страха от оздравяване ,тъй като тогава няма да се грижат за нея.Т.е. няма да я обичат.
18.Често се инати .Това е начина и за контрол на събитията ,тъй като не знае друг.
!9.Честосе чувства „импотентна в живота „,неспособна да промени или повлияе ставащото.
20.Липса на съблазняващи и привличащи другите модели на поведение.
21.Не желание за приемане на тялото на неговите импулси ,желания. Използване на заместители:
Искам прегръдка-„Я да си хапна един бонбон”
Искам топлина- „Ще се завия през глава с одеялото”
Искам да кажа „Не”-„ще се натъпча и ще повърна”
Искам любов –„Ще омета хладилника”.
22. асексуалност(като външен вид ,като вътрешно себеусещане, като контакт )
21.Афизичност.Отричане на желанието за допир, отказ от целувки, страх от докосване.


Причини:

Психологичните причини за подобен вид поведение са много често свързани с невъзможността на болното момче или момиче да изгради света си ,според собствените си разбирания, с невъзможността да поеме отговорност за желанията си и риска да иска или не иска нещо в живота си. Ограничени са възможностите и за даване и получаване на любов. Момичето или момчето се страхуват да заявят нуждите си ,такива каквито ги усещат ,страхуват се да усетят тялото си и бурите надигащи се в него ,като и покоя му, страхуват се да се доверят както на собствените си импулси така и на света около тях.
Затова предпочитат да живеят в света на мислите си ,в света на красотата ,родена от разума ,на обичта –родена от разума ,на виртуалното общуване .
Нарушено е „Туптенето” на живия организъм,радостта от живота и общуването.
Животът във глад ,глад за любов!

Как се е случило това?
Обикновено в анализа на заболелите от анорексия ,булимия и хиперфагия ,се установява психологична травмираност в първата година от раждането им.
Тогава ,когато детето е имало безкрайна нужда от любов и приемане от страна на майката и зачитане на собствените му нужди.
В тези месеци дете много свързано с „мама”.Тя е осигурителя на неговото съществуване, тъй като то е изцяло зависимо от нея.
Чрез топлата прегръдка ,то научава че е обичано и прието в този свят, че е на сигурно и топло място. Научава също ,че да си обичан е радост и тържество за душата и тялото.
Чрез топлото хранене и грижа , научава да се доверява на собствените си нужди, че има право на тях ,че те са важни ,че то е важно.
Чрез говора ,допира и вкуса развива сетивността си и се научава да се доверява на сетивата си, на импулсите на тялото си.
При хранителните разстройства по някаква причина топлата връзка между майка и дете в тези важни моменти е била нарушена .Дали това е било поради липса на майчина фигура ,дали поради недостига на време от страна на майката, или поради тежки житейски обстоятелства в живота на майката, които са я отчуждили от детето, дали защото майката е била жертва на подобен род неемоционална връзка с родителницата си и в следствие не може да осигури топлота на детето си, тези причини са плод на личната история на всеки един от нас и само тези истории могат да ги разкажат.
В следствие обаче на това разкъсване на топлата и емотивна връзка майка-дете, детето започва да се чувства неуютно, застрашено физически(твърде малко е да се справи само).Започва да не се доверява ,тъй като светът е студен. Започва да отрича нуждите си, тъй като не му е показано че те имат значение..Отдалечава се от телесното възприятие на света ,тъй като сетивата говорят ,че света е лош..Компенсира чрез мисълта, интелекта, чрез ранно проговаряне или прохождане, чрез един мисловен свят , във който всичко е различно и е такова ,каквото трябва да е.
Научава се да компенсира липсата на удоволствие, чрез мисли ,предмети, храна ,алкохол ,наркотици, но все неща ,които ще му дадат удоволствие на момента и никога няма да кажат „НЕ” или да го изоставят! Както един жив човек би могъл да стори....

Ако сте момиче или момче страдащо от анорексия ,булимия ,хиперфагия.

Помислете също така, дали си струва да живеете в себеотричане , ненавист ,разрушение....
Има хора ,които знаят как се чувствате и могат да ви разберат...Потърсете ги....Няма нищо унизително в това да си признаете ,когато не можете да се справяте и да потърсите помощ.
Можете да получите помощ ,любов и разбиране само ако пожелаете това.
Храната не е проблемът! Отдолу стоят хиляди терзания ,сподавени желания ,незнанието как да се справя ,самотата.
Минавам на ти....
Опитай да чуеш, гласът на душата си макар и той да е слабичък и едва доловим или да те спохожда само нощем или в определени моменти. Той е верният път.....
И накрая:
ЖИВОТЪТ СИ Е ТВОЙ!
Само ти можеш да решиш какво да правиш с него, да го погубваш и рушиш или да го съградиш такъв какъвто искаш да бъде!
И ТОВА Е ВЪЗМОЖНО!

Ако сте родител на дете, страдащо от анорексия ,булимия ,хиперфагия

Сигурно се тревожите много от това ,което се случва .Разбирам ви, но паниката само ще влоши нещата.
Опитайте се да говорите с детето си ,опитайте се да говорите за това каксе чувства ,какво изпитва .Чуйте го!
Опитайте се да го подкрепите, ако усетите ,че то иска да разреши проблема .Направете го с любов .Без упреци ,караници, обвинения или поучения.
Опитайте се и да бъдете емоционално до него .Няма нужда да го поучавате ,най –вероятно то няма да иска да чуе и една дума .Вие не сте психотерапевт ,вие сте родител ,а в случая сте въвлечени в проблема ,което означава ,че детето е по вероятно да не иска да ви чуе.
Опитайте се да не говорите само за храна (Яде ли? Какво Яде? Колко?)
Децата ,страдащи от хранителни разстройства не искат да им се говори за нея. По скоро говорете за страховете ,които изпитва ,как се чувства.
Ако постигнете комуникативност и усетите готовност у детето си
За търсене на помощ, потърсете специалист. Въвлечете и детето в избора ,за да не се почувства случващото се като натрапено.
Ако имате нужда от помощ ,потърсете специалист за себе си ,който да ви подкрепи като родител. Това не означава ,че Вие сте болен. Това е подкрепа ,за да можете да намерите вход към детето си.
Ако то се противи ,казва Ви че не го интересува .Не налагайте мнението си ,споделяйте чувствата си ,тревогите си ,притесненията си, просто като човек ,бъдете искрени .Ако не можете да разберете ,кажете „Не разбирам ,обясни ми?”,”Ако ви е обидно ,споделете, ако Ви е притеснено пак .Бъдете искрени. Така и то ще се отвори към Вас.
Ако имате твърде враждебно отношение към Вас ,последвайте собствения си инстинкт .Вие също имате право да се защитите.


Заключение:
От хранителни разстройства страдат момичета и момчета от 12 до 18 год. Възраст.
Лечението е комплексно ,както на първо място бих поставила ,психотерапевтично.
Няма лекарства измислени за анорексия ,хиперфагия и булимия.
Психиатрична и медикаментозна помощ се налага там ,където има и друго психично заболяване.
От анорексия и булимия страдат 1 на 250 момичета, много по рядко момичета .Смъртността е 10%.
Проблемът е решим стига да има желание и сътрудничество.....

Повече по темата четете на www.feelgood.bg

Защо получавате панически атаки

Това е статия от новия ми сайт feelgood.bg , в който можете да намерите много интересни статии, за паника, тревожност и много други състояния. Статиите, ще бъдат споделяни и в блога.

За да прочетете статията просто последвайте линка.

Защо получавате панически атаки « Feel Good

Споделено то Васко. "Отслабнах ядейки и разтоварвайки душата си"

Споделено от Васко. Участник във "Влез във Форма" по БНТ. Предаване, в чиито втори сезон бяхме консултанти аз и Надя Петрова.

http://feelgood.bg/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D1%8F%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B9/

Паника, панически атаки, тревожност. Какво ги причинява и как да се справим

Както и всички психологичекси болести и болестите на висока тревожност (паническо разстройство, генерализироно тревожно разстройство, посттравматично разстройство) имат своите причинители.

Причинителите са като бактерии, те произвеждат симптомите на тревожност. В случая тези бактерии са психологични.

В тази статия ще разгледам някои от най-често срещаните „производители” на тревожност, страхове и паника и ще  дам съвети как да се справите с тях.

На всички ни е ясно, че максимата- „Каквото мислиш, такова и те стига” -често важи. Има определени начини на мислене, които могат да превърнат тревожността във ваш постоянен спътник:

Черно бяло мислене

„Светът е- или добър или лош”,  „ Този - или ми е приятел или ми е враг”, „Той или аз съм или прав или греша”, въобще всяка мисъл в диапазона „ или...или” се превръща в черно- бяло мислене.

Защо то създава тревожност?

Често когато трябва да вземем решения за себе си, не можем да изберем между два вариант. Като психолог наричам това избор без избор. Затова са ни необходими повече  възможности, така че да се получи варианта, който най ни устройва. „Или- или” ни кара да се тревожим много. Това звучи като „или живот или смърт”. Но такива тежки крайности се налагат рядко в човешкият живот. Ако обаче всеки ваш избор е на живот и смърт, то ще ви е трудно да решавате и това ще предизвиква у вас големи тревоги.

Как да го преодолеете.

1. Разрешете си да забелязвате нюанси на цветовете. Това е добро упражнение, за да започне вашият мозък  да вижда вариативността в света.

2. Когато сте изправени пред избор "или ..или" и не можете да вземете решение,  измислете поне  още  пет варианта за разрешаване на проблема.

3.Откажете се от категории като ”добър-лош”,”правилен-грешен”,”верен –неверен”, „приятел –враг”, „обича ме –мрази ме”. В природата рядко съществуват такива крайности. Ако се уловите ,че пъхате себе си или някой друг в някаква категория, просто се опитайте да намерите поне още 5 негови или ваши характеристики за противоположната алтернатива. Така тези категории се обезсмислят, а реалността може да бъде просто видяна. Защото: Реалността не е нито добра нито лоша, тя просто е.

Разиграването на неприятни сценарии : „Ами ако....то...”

Предположенията са най-големият приятел на тревожността. Тревожният човек винаги разиграва варианта в главата си. Ако изпитва и най-малко съмнение ,че действията му могат да не се увенчаят с успех или биха го застрашили, тревожният човек веднага се отказва да действа. Нужно е обаче да знаем: 

Всички страхове са просто картинки в главата ни. Тези ситуации, които си представяте -  че ще умрете, че ще се задушите, че няма да ви обърнат внимание, и т.н. - са САМО КАРТИНКИ В ГЛАВАТА ВИ!  Това не е реалността в момента. Тези картинки предизвикват страх, а страхът блокира.

Как да преодолеете това

Ако това е картина ,която никога не се е случвала:

Представете си, че наблюдавате  страшната картинка като снимка. Сега изменете картинката. Изменете формата и, изменете цветовете, отдалечете я, направете я статична, направете я черно-бяла ако е цветна.

Сега можете и да внесете някои друг смешен елемент- червен нос, големи уши. Можете в съзнанието си да пуснете и някаква  весела музика.

Забележете, как се променят усещанията ви.

Ако  ви притеснява картина , която реално се е случила, т.е. спомен:
.

Тогава представете си, че вие такива каквито сте сега влизате в картината. Влезте и успокойте себе си, разкажете на себе си как всичко ще мине . Че ще е трудно, но ще мине. Успокойте себе си в картината, говорете си мило, дайте си кураж ,можете даже да разкажете някоя хубава история ,която го чака в бъдеще след това.

Работата със страховите картини е от изключително значение, за преодоляване на тревожността.

Тревожен вътрешен диалог.

Всеки има моменти, в които като че ли неприятните мисли валят една след друга и не можете да ги спрете. Те са като ваш вътрешен глас, който постоянно ви предупреждава, че нещо страшно може да се случи с вас или с някой близък. Трудно се поддава на управление и често причинява физически симптоми като накъсано дишане, световъртеж, сърцебиене изтръпване на крайниците, напрегнатост.

Можете да се справите с това като си представите следната картина:

Този тревожен глас е като на дете или уплашен възрастен. Представете си го.

Всеки има част, която е силна и смела. Представете си вашата част, която е силна и смела. Представете си я как изглежда, в какво е облечена, как стои или седи.

След това нека смелата част отиде при страхливата и да я успокои.

Говорете и като на дете, което се страхува. Като на любим човек с много разбиране и нежност. Кажете и нещата, които тя иска да чуе. Мислено можете и да я прегърнете, да утешите сълзите  и трепетите и.

Олекна ли ви? Май да!

Паниката. Физически симптоми на тревожността. Как да се справим

Вие ви се свят, не можете да си поемете дъх, нестабилни сте, уплашени сте. Мислите ,че ще се случи най-лошото.

Няма нито един умрял от паническа атака!!!!!Нито един!!!!

Тревожността има странно свойство. Тя се вдига, стига до своя пик и спада от само себе си. Дори без да правите абсолютно нищо. Така, че дори да седите и да мислите, че ще умрете- тревожността ви ще спадне и няма да умрете!

За спада на тревожността много добро влияние имат следните упражнения:

-          1. Физическа активност под всякаква форма намалява тревожността- бягане (силно), чистене, подреждане, клякане. Правете това поне 10 минути и ще усетите, че тревожността спада.

-        2.  Издишайте. Напълнете гърдите с въздух до пръсване, задръжте 2 -3 секунди , а сега бавно издишайте гърдите докрай, докато не остане и капка въздух. Вдишайте през носа, издишайте през устата. Направете това поне 15 пъти. Бавно. В спокойно тяло, няма тревожен ум! Двете неща са несъвместими.

-        3.   На улицата, пък можете да използвате друго свойство на психиката. Нашият мозък има две полукълба - ляво и дясно. Дясното отговаря за емоциите, лявото за рационалните операции. Когато сте в паника, активността на полукълбо ,отговарящо за емоциите е червено като котлон. т.е. много активно. За да намалите тази активност, трябва да активирате лявото полукълбо- това на разума. Лесно можете да направите това, като започнете да извършвате математически операции. Например извадете от 100, седем, после от полученото число още 7 и така докато стигнете до едно. Това ще активира „разума” и ще намали силата на емоцията.

Много са начините за справяне с тревожността, разбира се има и случаи, в които е хубаво първоначално да се приемат лекарства, но работата по овладяване на тревожността е задължителна, за да може човек да си върне контрола над живота, да спре да го е страх и да бъде отново здрав.

Вашите въпроси, мнения очаквам на е-мейл: g_mutafova@abv.bg

Още полезни статии за тревожността, паниката и стреса и тяхното преодоляване четете на  www.feelgood.bg

Ето и някои заглавия:

Не е възможно да умрете от паника. Разберете защо.

Защо получавате панически атаки


Не е възможно да умрете при паническа атака. Разберете защо.