Преживяване зад маската

Колко сложно живеем. Колко нараняване и болка ни причинява това сложно живеене.
Живеем във филм-собствен филм,в маскарад. Срещите ни са не човек с друг човек, а роля с друга роля, маска с друга маска, сценарий с друг сценарий. Въпросите "Кой съм аз?" и "Кой си ти?", са толкова сложни за отговор.
Всеки ден срещам хора, които на въпроса "Кой съм аз ?", отговарят:
-Аз съм художник, писател, мениджър, майка, директор, програмист, нещастна жена, разведен мъж .....Все роли, все маски, все костюми на душите ни, които си надяваме още със ставането от сън. Толкова ни е страх да покажем кои сме, толкова ни е страх да покажем "голотата" на душата си, да свалим парадните костюми на силния, нещастната, богатия; човека, който всичко му е наред; човека, на който всичко не му е наред; на справящия се; на вечно зависимия от някой.....Не бива!!!!!!Това е забранено !!!!!Никой не бива да знае кои сме. Никой не бива да разкрива, колко ни е зле или колко сме щастливи, колко имаме нужда от помощ, колко ни се плаче, колко ни се живее, колко лудории ни се вършат, като на малки деца. Играем игрички. Обичаме игрите! Да живеят сложните, заплетени игри!
И всичкото това нямаше да бъде така пагубно, ако поне съзнавахме на какво играем, ако съзнателно избирахме ролите си и маските си. Поне щяха да са ни под контрол и щяхме сами да решаваме къде да играем, на какво да играем и къде да бъдем истински. Лошото, обаче е, че някои роли и костюми се срастват с нас. Те са толкова привични, че ние забравяме, че са роли и смятаме, че това сме ние. Тези роли са доста постоянни, много неосъзнати. Те имат една цел- Убедени сме, че точно тези роли ни правят ценни, желани, обичани. Но не се и досещаме, колко осакатяваме себе си. И колко другите се привързват към ролята, а не към нас самите (Та нали ние нея показваме).Всъщност тези сраснати маски, ни карат да се чувстваме самотни, дори и когато сме с другия, неразбрани, наполовина свързани, защото една голяма част от нас остава невидяна, непризната, недокосната -следователно необичана.
Това са ролите, които ни предпазват от болката, от страховете ни, от ужаса да преживеем.

Тук няма да разглеждам всички варианти на роли, които играем. Нашите антуражи са много. Ако искате да разберете кои са честите Ви роли, застанете пред огледалото и се попитайте "Кой стои отсреща?".........(дайте няколко отговора)
А сега се попитайте "Кой не сте вие?" ........(отново дайте няколко отговора).
И двата отговора са верни....Това сте все Вие.... И в двата случая! Единствената разлика е, че една част от себе си сме по-склонни да признаем, докато другата-отхвърляме.
За де не види другия тези наши непризнати страни, ние измисляме роли-заместители, противоположни обикновено.Така се крием.
Истината е ,че не е необходимо да крием нищо, тъй като и двете части са добри и полезни части.
Сега можете да си зададете още някои въпроси:
-Познавате ли човека в огледалото? Какво изпитвате към него? Какво крие? Приятел или Враг, а може би странник?

Толкова за опитите да скрием страни от себе си.

Сега ми се иска да споделя с вас е едно преживяване. Едно преживяване, което наричам "Зад маската". Едно преживяване, което разкрива, как предпазва маската, но и колко ни лишава. Прочетете, отпуснете се и съпреживейте.

Става въпрос за 26 годишна жена, жена която изкуствено подържа връзка с мъж, от страх да не остане сама, връзка, която и причинява много болка, но като че ли по-добре с нея, отколкото без нея. В момента е на етап, в който среща друг мъж има връзка с него. Раздялата и с първата незряла връзка става възможна, но заедно с това идва и ретроспекцията, изкристализират спомени, болка, признания, за това какво е било, защото вече може да признае, вече е безопасно....

Преживяването е в следствие от визуализация (представа, рисуване на картини в съзнанието ни) "в пещерата", в която се появява по-долу описаната картина, в която жената описва себе си и какво изпитва.



Свряла съм се. Тялото ми е голо. Затворена съм. Зъзна. Студено ми е и ме е страх. Ранена съм. Има рани по тялото ми, които са още кървави. .....Превита съм - като ембрион. Затворена съм и се клатя. Страх ме е.... Тялото ми е крехко, бяло като на дете. В дупката съм си. Студено е и е голо. Сама съм. Страх ме е. Там е светло, за да виждам, за да не умра от страх. Но пред мен не се вижда нищо. Мъгла е. Сива. Дебела. Непроницаема.
Мъгла с ледени очи и ледено сърце. Мъгла, имаща желязно изражение, тънки устни, безкръвно лице. Непроницаемо. Непоколебимо. Никой не може да ме докосне. Аз през нея виждам света....Светът го няма.....
Питаш ме сега, как останах във връзка, в която толкова ме боля?
-Чрез мъглата. На нея не и пука. Тя ме направи безчувствен, ледена, безкръвна. Няма как да ме боли.
-А какво стана с детето в пещерата?
-То се сви още повече,преди беше на входа,чакаше протегната ръка, но не виждаше света. Нямаше хора, никой не видя,никой не му прости грешката. И тогава избра единствената възможност,обратно към болката, но с без чувствени очи и сърце.
- Как се чувства детето там?
Сви се още по-навътре. Очите му станаха още по-големи от страха, който изпитва.Търси опора, опирайки се в стените. Сетивата му се изострят на 100 %, дирейки опасността. Слава Богу, мъглата с железните очи е там и никога не допуска болката.
-Какво става после?
-После.....После мъглата, като всяка една мъгла ....започна да се пропуква.Пропуква се....Веждите и, черните и вежди и очите и не са толкова бдителни...Разведелява се и през нея започва да прозира лицето на Ония ( човекът ,причинил болка).
-Какво изпитваш?
- Страх. Ужас.Ужас.(Крясък ,много крясъци. Много сълзи )
-ПОООООООООМОООЩ!!!!
...................................
...................................
...................................
...................................
...................................
Отдясно се прокрадва слънцето.Заедно с болката отпред, отдясно и слънцето започва да се вижда. Разведелява се. Все повече.
От там, отдясно, се протяга ръката. Мъжка ръка. Загоряла от слънцето. Топла, мека, обичаща, човешка, протегната.
Видях я. Подадох му моята -студена детска,безкръвна, но молеща....
-Какво стана после?
-Извежда ме. Държи и двете ми ръце. Повежда ме напред. Бавно, много бавно. Вижда, че не мога да ходя добре на краката си. Та, аз не съм ходила отдавна . Краката ми не са сигурни. Опитвам се да стъпвам. Ръцете му ми дават сигурност. Чувствам се добре с тях. По-спокойна, но все още пристъпвам.
Изведе ме. Навън има много неща. Въздух, който вдишвам, трева, земя, асфалт, сгради, небе. Поведе ме бавно. Трудно ми е да ходя. Гола съм и раните ми чакат слънчевите лъчи и вятъра, за да заздравеят.
Оглеждам се. Все още ме беше страх. Всичко ми се струва тъй голямо и шумно. Много живот....Но, ръцете!Ръцете му са сигурни и не бърза.
- Как сте сега ?
- Още вървим.Раните ми започват да заздравяват. Дишам все повече. Дори и някои от нещата, които виждам ме радват. Други ме плашат. Когато се плаша инстинктивно искам да се пусна, да избягам, да се върна в тъмната, но позната моя дупка на страха, но той ме стиска здраво, не ми позволява да си тръгна.
Понякога в страха си успявам да се върна метри назад, но той ме догонва, прегръща ме,загръща ме, плача...и пак извървявам пътя.
Понякога ми се привиждат сенки. Виждам го с лице на болката, на дявола и се плаша. Тогава крещя на сън, но после си спомням за протегнатата ръка, усещам ръката му топла гореща и той отново връща усмихнатото си лице.
Благодаря ти!

“Приказка за мечтите”

Паулу Коелю

Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел – казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен – проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окървавен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите – мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

Анорексия, булимия, хиперфагия

Здравейте,
Имам щастието да ви съобщя, че създадох сайт, в който можете да четете много полезна информация за хранителните разстройства.
В него можете да откриете много полезна информация и за свързаните с тях теми: нехаресване, самота, връзки, семейни отношения.
Името на сайта е : www.feelgood.bg


Надявам се да съм ви полезна!

С обич,
Галя Мутафова

(Психогенни хранителни разтройства )

Чрез тази статия, се опитвам да разясня какво е това психогенно хранително разтройство, какво е характерно за момичетата и момчетата страдащи от такъв тип разтройство, кои са причините да се появи то.
Споделям и мои наблюдения и гледище за естеството на тези заболявания и съвети към страдащите,както и към техните близки.

Добре дошли в света на нереалната реалност!
За да я разберете,вижте и прочетете редовете по-долу.



Значение на думите:
Анорексия - безапетитие, нежелание да се храни
Булимия - хранене,а след това повръщане
Хиперфагия - системно преяждане по психологични причини.

Какво е характерно за този тип заболявания?

БИОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ

1. За да се сложи диагноза психогенно хранително разтройство, трябва да се знае ,че няма органична причина,която да предизвиква такъв вид поведение (тумор на мозъка или нарушения на центъра в мозъка, отговарящ за огладняването и ситостта при анорексията, органични нарушения на стомаха, дразнения в мозъка или друг вид органично заболяване, което да предизвиква повръщане при булимията, органични промени,които да предизвикат преяждане или свръх тегло.)

2. Отслабването, повръщането, прехранването е без оглед на физическото здраве. Опасността от физическа разруха и смърт не се съзнава или се подценява.

3. Теглото търпи резки промени или се намалява драстично (анорексия). Отказ да се подържа тегло нормално за възрастта,ръста и костната структура.

4. Производството на ендорфини (вещества, отговарящи за усещания като радост, удоволствие, щастие)се набавят единствено чрез храната,а не чрез емоционални преживявания(булимия,хиперфагия).

5. Умора, дори изтощение вследствие от злоупотребата организма.

6. Липса на менструация (при анорексия, би могло и при хиперфагия и булимия)

7. Промени в органи и системи :

Кожа: Анорексия - восъчна бледост, суха кожа
Булимия - възможна восъчна бледост, зачервявания и разраняване около устат и носа в следствие на повръщането, белези по ръцете.
Хиперфаия - нездрав вид

Коса: Анорексия- бебешка коса ,изтощена
Булимия –изтощена

Нокти- чупливост, крехкост ,гъбички.При анорексия в напреднала форма –падане на ноктите.

Първи фаланги на пръстите са деформирани(булимия )в следствие от предизвикване на повръщането.

Зъби: Нездрави,разрушаване и изтъняване на емайла

Кръвно налягане- ниско кръвно (хипотония) при анорексия и булимия, хипертония( в зависимост от степента на затлъстяване при хиперфагия)

Сърце- забавен пулс,ускорен пулс (като компенсация)

Стомах- намалени стомашни функции (анорексия),язви на стомаха и хранопровода (булимия)
И др.

Психологични и поведенчески промени :

1.Силен страх от надебеляване (анорексия,булимия ).Занемаряване на външния вид при хиперфагия

2.Натрапливо мерене на кантара (анорексия,булимия), съответно никакъв интерес към теглото при хиперфагия

3.Преминаване от фаза на анорексия,във фаза на булимия или от фаза на анорексия във фаза на хиперфагия. Възможно е да няма преминаване и да е само едно от състоянията.

4.Начин на обличане –тъмни цветове,закрити дрехи (без диколтета),дрехи без женско излъчване,по-скоро мъжки.

5.Поведение на масата:
Анорексия- Отказ да се храни. Избягване на храненето с близките или родителите си. Хранене в много малки чинийки. Дробене на храната на много малки парченца. Криене на храната по джобове ,в сълфетки.

Булимия- Избягване да се храни с близки или родители. Преяждане или хранене на анорексичка, а след това криене ,за да се повърне.

Хиперфагия - Избягване да се храни с близки или родители. Безогледно преяждане, без оглед на това какво яде. Никаква естетика на храненето. Много често направо от хладилника. Не усеща вкус.

6.Хиперактивност.Постоянно движение, натрапливо спортуване,ходене. Дори и под масата, когато са седнали извършват движения,не оставят тялото си в покой.

7.Възможно е натраплива употреба на дъвки, цигари,алкохол.

8. Възможно е събиране на готварски рецепти,особен интерес към храненето (но интелектуално),гледане на готварски предавания.

9.Затваряне ограничаване на контактите (приятели,връстници). Липсват интересите, характерни за връстниците им.

10.Компенсиране на липсата на контакт с четене, учене.

11.Отношения в семейството.
Напрегнати, наказателно поведение към майката или срастване с майчината фигура и невъзможност да се отдели от нея. Често манипулативно поведение както от болната към родителите,така и в обратна посока. Лъжи, често двустранно. Липса на емоционално общуване, на споделяне на чувства. Контролиращо поведение от страна на родителите,което не позволява на момичето да порасне. Отказ да порасне от страна на момичето. Липса на ясни правила, на йерархия, липса на ясни и съобразени с възрастта права и задължения на болната.

12.Момичето се страхува да порасне, страхува се от живота на възрастния,не приема живота на възрастния такъв, какъвто го вижда или и се налага.

13.Болната отхвърля женската роля, такава каквато я е видяла или такава каквато си я представя.

14.Момичето изпитва затруднения в комуникацията с други я пол.

15.Изпитва чувства на неувереност, обезценяване или надценяване на собствените си възможности. От типа на: „Мен не ме бърка нищо....”,”Говорете си с мен няма как да се случи това...” или пък „Никога няма да успея..””Никога няма да ме разберете..”

17.Изпитва остър глад, но глад за любов. Често грижите около болестта и са тълкувани и възприемани като израз на любов, което поражда страха от оздравяване,тъй като тогава няма да се грижат за нея.Т.е. няма да я обичат.

18.Често се инати. Това е начина и за контрол на събитията, тъй като не знае друг.

19.Честосе чувства "импотентна в живота" ,неспособна да промени или повлияе ставащото.

20.Липса на съблазняващи и привличащи другите модели на поведение.

21.Нежелание за приемане на тялото на неговите импулси, желания. Често дори и несъзнава истинските си желания. Използване на заместители:
Искам прегръдка-„Я да си хапна един бонбон”
Искам топлина- „Ще се завия през глава с одеялото”
Искам да кажа „Не”-„ще се натъпча и ще повърна”
Искам любов –„Ще омета хладилника”.

22. Асексуалност(като външен вид, като вътрешно себеусещане, като контакт )

21.Афизичност. Отричане на желанието за допир, отказ от целувки, страх от докосване.

Забележка: не е задължително да са налице всичките прояви и симптоми, за да се говори за психогенно хранително разстройство

Причини:

Психологичните причини за подобен вид поведение са много често свързани с невъзможността на болното момче или момиче да изгради света си, според собствените си разбирания, с невъзможността да поеме отговорност за желанията си и риска да иска или не иска нещо в живота си. Ограничени са възможностите и за даване и получаване на любов. Момичето или момчето се страхуват да заявят нуждите си, такива каквито ги усещат,страхуват се да усетят тялото си и бурите, надигащи се в него,като и покоя му, страхуват се да се доверят както на собствените си импулси така и на света около тях.
Затова предпочитат да живеят в света на мислите си, в света на красотата, родена от разума,на обичта –родена от разума, на виртуалното общуване .
Нарушено е „Туптенето” на живия организъм, радостта от живота и общуването.
Живот в глад ...Глад за любов!

Как се е случило това?

Обикновено в анализа на заболелите от анорексия,булимия и хиперфагия, се установява психологична травмираност в първата година от раждането им.
Тогава, когато детето е имало безкрайна нужда от любов и приемане от страна на майката и зачитане на собствените му нужди.
В тези месеци детето е много свързано с „мама”. Тя е осигурителят на неговото съществуване, тъй като то е изцяло зависимо от нея.
Чрез топлата прегръдка, то научава че е обичано и прието в този свят, че е на сигурно и топло място. Научава също, че да си обичан е радост и тържество за душата и тялото.
Чрез топлото хранене и грижа, научава да се доверява на собствените си нужди, че има право на тях, че те са важни,че то е важно.
Чрез говора, допира и вкуса развива сетивността си и се научава да им се доверява.
При хранителните разстройства по някаква причина топлата връзка между майка и дете в тези важни моменти е била нарушена. Дали това е било поради липса на майчина фигура, дали поради недостига на време от страна на майката, или поради тежки житейски обстоятелства в живота на майката, които са я отчуждили от детето, дали защото майката е била жертва на подобен род не емоционална връзка с родителницата си и в следствие не може да осигури топлота на детето си, тези причини са плод на личната история на всеки един от нас и само тези истории могат да ги разкажат.
В следствие на разкъсването на топлата и емотивна връзка майка-дете, детето започва да се чувства неуютно, застрашено физически(твърде малко е да се справи само).Започва да не се доверява, тъй като светът е студен. Започва да отрича нуждите си, тъй като не му е показано, че те имат значение.Отдалечава се от телесното възприятие на света, тъй като сетивата говорят, че света е лош..Компенсира чрез мисълта, интелекта, чрез ранно проговаряне или прохождане, чрез един мисловен свят, в който всичко е различно и е такова, каквото трябва да е.
Научава се да компенсира липсата на удоволствие, чрез мисли, предмети, храна, алкохол,наркотици, но все неща,които ще му дадат удоволствие на момента и никога няма да кажат „НЕ” или да го изоставят! Както един жив човек би могъл да стори....


Ако сте момиче или момче страдащо от анорексия,булимия,хиперфагия.

Помислете, дали си струва да живеете в себеотричане, ненавист, разрушение....
Има хора,които знаят как се чувствате и могат да ви разберат...Потърсете ги....Няма нищо унизително в това да си признаете,когато не можете да се справяте и да потърсите помощ.
Можете да получите помощ,любов и разбиране само ако пожелаете това.
Храната не е проблемът! Отдолу стоят хиляди терзания, сподавени желания, незнанието как да се справя,самотата.
Минавам на ти....
Опитай да чуеш, гласът на душата си макар и той да е слабичък и едва доловим или да те спохожда само нощем или в определени моменти. Той е верният път.....
И накрая:
ЖИВОТЪТ СИ Е ТВОЙ...
Само ти можеш да решиш какво да правиш с него, да го погубваш и рушиш или да го съградиш такъв, какъвто искаш да бъде!
И ТОВА Е ВЪЗМОЖНО!

Ако сте родител на дете, страдащо от анорексия ,булимия ,хиперфагия

Сигурно се тревожите много от това, което се случва. Разбирам ви, но паниката само ще влоши нещата.
Опитайте се да говорите с детето си. Говорите за това как се чувства, какво изпитва. Чуйте го!
Опитайте се да го подкрепите, ако усетите, че то иска да разреши проблема. Направете го с любов. Без упреци, караници, обвинения или поучения.
Опитайте се и да бъдете емоционално до него. Няма нужда да го поучавате, най –вероятно то няма да иска да чуе и една дума.
Опитайте се да не говорите само за храна (Яде ли? Какво Яде? Колко?)
Децата ,страдащи от хранителни разстройства не искат да им се говори за нея. По- скоро говорете за страховете, които изпитва, как се чувства.
Ако постигнете комуникативност и усетите готовност у детето си
за търсене на помощ, потърсете специалист. Въвлечете и детето в избора, за да не се почувства случващото се като натрапено.
Ако имате нужда от помощ, потърсете специалист за себе си, който да Ви подкрепи като родител. Това не означава, че Вие сте болен. Това е подкрепа, за да можете да намерите вход към детето си.
Ако то се противи, казва Ви че не го интересува. Не налагайте мнението си, споделяйте чувствата си, тревогите си, притесненията си, просто като човек, бъдете искрени. Ако не можете да разберете, кажете „Не разбирам ,обясни ми?”. Ако ви е обидно, споделете, ако Ви е притеснено пак. Бъдете искрени. Така и то ще се отвори към Вас.
Ако има твърде враждебно отношение към Вас, последвайте собствения си инстинкт. Вие също имате право да се защитите.


Заключение:
От хранителни разстройства страдат момичета и момчета от 12 до 18 год. Възраст.
Лечението е комплексно, както на първо място бих поставила, психотерапевтично.
Няма лекарства измислени за анорексия, хиперфагия и булимия.
Психиатрична и медикаментозна помощ се налага там, където има и друго психично заболяване.
От анорексия и булимия страдат 1 на 250 момичета, много по-рядко момчета. Смъртността е 15%-21% от заболелите.
Анорексията, булимията и хиперфагията не е глезотия .Това е много сериозен проблем, искащ навременни мерки .

Честити празници

Благодаря на всички ония ,които срещнах през тази година и през годините.....
Тези ,които ми довериха част от себе си и ме направиха по-богата.....
Тези ,които се страхуваха и ми показаха отново ,колко важно е да се борим за осбствения си живот ...и че Всяко нещо е с времето си..
Тези ,които имаха смелост да се променят и да заживеят наново....
Тези ,които ме научиха и бяха чесни .....
Тези,които ми позволиха да им дам част от себе си...
БЛАГОДАРЯ ВИ , че ми се доверихте.....
БЛАГОДАРЯ и на себе си ,че дадох част от себе си и с това сърцето ми и мислите ми станаха по-богати......
Това са мисли на Майка Терза,изказани върху прекрасната музика на Яни
Пожелание за много ползотворна и щастлива година,за повече радост в очите и топли на в сърцето,за свобода на мислите и духа ....
Весели празници и приятно гледане......

Най-хубавият Ден -Майка Тереза
Музика Яни

Кога изгубваме смисъла и желанието да се живее

Сигурно ,когато сигурността стана най-голямата несигурност.

Много теории говорят ,защо някой би искал да сложи край на живота си.
Едни казват ,че това вероятно е-„Загуба на смисъла”.Други ,че това е „Зов за помощ”.Трети ,че това е егоцентрично разрешение на проблемите на човека.
Но, никой не казва и не говори затова,как се стига до там.
А то със сигурност е ,като постепенно и последователно слагаме край на части от нашия живот –вътрешен и външен , като ден след ден го осакатяваме и го правим все по-тесен за живеене. Защото има много начини човек да се самоубие ,не само тривиалните –хапчета ,вени и всичко , което сме виждали.
А пък неминуемо до тези реални актове на животомразене , се стига с малки самоубийства всеки ден.
Сигурно се сещате за онова тесничко пространство на Вашия дом , зад чиито стени е Вашето място и някак няма друго такова като него.
То има ред (Нашият ред), стените са ни боядисани в нашите любими цветове, удобни за нас мебели ,мек матрак с чаршафи , изпрани с любимият ни прах за пране . То има врати и прозорци за връзка с другия свят.
Сега се замислете, колко пъти отворихте тези врати и прозорци ,за да навлезе нечие друго място при вас или пък вие бяхте допуснати с вашето място някъде?
Нямам предвид гости за 2 часа ,на което всеки се съобразява с установения ред и вечерта завършва с редовното за българския народ-„Извинявайте ,ако има нещо”.т.е. „Извинявайте ,ако съм нарушил някое правило”, а после също така типичното едночасово одумване „Какви сноби или нехайници са тези”.
Говоря Ви за оня риск ,някой друг да влезе и да направи нещата удобни за себе си ,без това да предизвика гняв.
Общо взето ,така хубаво свикваме с „Нашето място”,че даже малко разместване или промяна вече ни се струват в повече. „Нашето място си е нашето място!”
Затворени зад вратите си, спираме да виждаме „другите места”,да виждаме техния ред ,техните цветове, техните светлини и да се оставим да ни погълне ново светоусещане.
Даже започваме леко да не харесваме различните други места и да считаме техния ред за безред.Това единствено ни прави по-самотни.
Сега нека за миг се прехвърлим и видим какво става в душите ни.
Някой би казал ”Битие ,определящо съзнанието” или обратното.
Т.е не рядко ще забележим, че нашите души са също така районирани и картотекирани. Често са със затворени врати и прозорци –поради мерки за сигурност. Често са с точно установен ред или безред в тях. Често са също така невъзприемчиви към другите – към техните редове или безредове. Често са също толкова самотни и затворени.
Как се е случило това?
Сигурно ,когато сигурността е станала най-голямата несигурност.
Сигурно ,когато сте мечтали лудо и живо за спускане с новото колело по стръмни баири ,усещайки дори вятъра около себе си.
Сигурно ,когато сте мечтали дори да летите ,като Питър Пан в облаците ,да гледате света с очите а птица , да играете със звездите ,а някой предвидлив възрастен Ви е тупнал отзад , приканвайки Ви да се средо точите върху задачите по математика е казал ,че „Това са пълни глупости”.И то не за друго ,а защото и на него са му казали същото по същото време.
Сигурно ,когато се оставяхте да Ви вали летния дъжд и цопахте в локвите, опиянени от щастие, но пък Ви беше обяснено ,че се изстива ,че е опасно за здравето ,че „Грип дебне отвсякъде.” И Вие се прибирахте покорно вкъщи.
Сигурно ,когато мечтаехте да станете известен музикант и скачахте на стола с дезодорант в ръка или искахте да станете балерина ,космонавт, лекар ,цирков артист или всичко останало , а се наложи да не станете нито едно от всичките си желания.
Всъщност какъв сте сега ?
Сигурно ,когато стояхте спокоен ,в безвремие ,без мисъл колко е часа и просто наблюдавахте света, а някой Ви обясни ,че в този живот няма време за губене, че бездействие то е най- големият враг на човека.
Сигурно ,когато поривът Ви към щастие ,Ви отведе ,на една крехка възраст, до едно крехко дете от другия пол(момиче ,момче)и се опитахте по възможно най –невинния ,без заразената мисъл на възрастните ,начин да видите защо сте различни. А някой Ви обясни ,че едва ли не вършите криминално престъпление и че затова си има време -някъде към 100 годишни.
Сигурно ,когато сърцето Ви отведе при една жена / мъж ,а с мозъка си избрахте друг/а.
Сигурно ,когато започна да Ви е страх от всичко и всеки и да виждате във всеки опасност, тъй като Вие вече сами се бяхте самобичували достатъчно. Сиреч бяхте опасност сам за себе си.
Сигурно ,когато сложихте блиндирани врати и страшни резета ,за да сте по-сигурни в собствения си затвор-не само външен ,но и вътрешен.
Сигурно ,когато започнахте да общувате с все по-малко и по-малко хора, а да общувате истински -май..........с никого.
Сигурно ,когато и близкият стана чужд.
Сигурно ,когато започнахте да се препъвате във все едни и същи камъни по пътеката живот и разбрахте ,че не можете да надхвърлите рамките, които сами си бяхте задали някога.
Сигурно ,когато всички подавени сълзи, подавени жажди за живот, подавени блянове ,подавени радости, започнаха да се появяват в причудливи форми(язва, инфаркт, рак, депресия ,паника, страхове, разводи).
Сигурно ,когато и любовта Ви се стори чужда и смешна.
Сигурно ,когато останахте сами с риданията на душата си.
Сигурно ,когато се чувствахте безпомощен, но имахте толкова блиндирани врати пред себе си, че другите не можеха да чуят зова Ви или той достигаше изкривен.
А и другите Ви чуваха, ако въобще Ви чуваха, през собствените си блиндирани врати.
Кога започнахме да губим смисъла?
Сигурно ,когато сигурността стана ,най-голямата несигурност.
Сигурно...?

Секунда

Секуда и живота спира.
Секунда и събужда се със вик.
Секунда трае радостта ти
Секунда ,но и болката замира.
Секунда вечността гради
Секунда и живота ти разбива
Секунда и се ражда любовта
Секунда и смъртта пристига
Секунда и преражда се света .

Събуждане
(страхът)


Предадох се и паднах.
Загубих се във теб
Прекрачих праг на самотата
и плаках като мъничко дете.


Разкрих се .Зърнах.
Погледнах със притворени очи.
Навън е мрачно .
и страх затвори пак очите ми.

Завих се ,и загърнах.
Да се предпазя пак от бурята.
И свих се ,стиснах зъби,
да не умра във мрака ти.

Разбрах ,че няма смисъл
да стоя с притворени очи ,
че бурята е само мисъл,
че всъщност болката те кара да вървиш.

Разбридах булото от страх .
Останах гола и ранима .
Отворих тез притворени очи .
Погледнах в мрака
и не беше страшно .


Видях дърветата и пръст.
Усетих вятър като полъх
Погледнах тъмното небе.
Открих звездите и луната.

Докоснах се и не треперех .
Усетих топлото си тяло.
Погалих черните коси .
Докоснах с пръст нослето –закачливо.

Усмихнах се на себе си и на нощта.
Разбрах ,че всъщност тя е романтична .
Не се подадох на страха
и тръгнах бавно,
в мрака през гората вечна.

И бухалът припяваше в нощта .
И стана ми отново той приятел .
И тъмнината ме обгърна там,
но знаех ,че и тя е нещо преходно,
а може би красиво.

Облякох се във чувства и любов .
Подадох си ръка сама на себе си.
И тръгнах аз във тази нощ,
отново Аз и Аз,
без страх ,пропита от надежди.