Публикации

сряда, 16 септември 2009 г.

психотерапия


За митовете и нуждата от психотерапия


Пиша това с идеята да дам мнение ,гледна точка и разяснява (без да пледирам за „истина от последна инстанция”)на това „Що е психотерапевтична помощ ?” ,”За кого е предназначена тя?” и за най – често срещаните митове свързани с нея.

Едва ли тук ще изчерпя всички въпроси и мъглявини около думата „психотерапия” ,но ако дори с една дума ,един пасаж ,успея да отговоря на Вашите притеснения .Усилието си е струвало.

Често , човек и в частност българинът , трудно се решава да потърси психотерапевтична помощ и това до известна степен е свързано както с опасения ,така и с предразсъдъци ,които върлуват в нашето общество за това кой е психотерапевт , какъв трябва да си ,за да потърсиш такава услуга и какво представлява терапията .


Митове за психотерапията.




1.Психотерапевт и психиатър е едно и също нещо.

Психотерапевтът не е доктор .С изключение на случаите ,в които психотерапевтът има и медицинско образование и е и лекар.

Лекарят е човек ,който е изучавал медицина ,т.е. структурата и начините на функциониране на системи от тялото .Патологичните изменения и тяхното медикаментозно третиране .

Психиатърът в частност е лекар ,който задълбочено изучава структурата и функционирането на нервната система , интересувайки се от онези вещества ,връзки ,рецептори и други ,които повлияват съответно психично състояние .Когато има патология ,той я третира медикаментозно .Повлиява се биохимията на организма.

Не се дава обаче отговор ,защо е настъпил този дисбаланс .А той най –често е свързан с емоционални преживявания с травматичен характер ,с кризисни ситуации , „зацикляния” в определени ситуации.Т.е те са породени от нарушаване на емоционалния ни баланс, а от там нарушаване на взаимоотношенията ни.

Психологът е човек, който е завършил психология .Психологията е наука ,която се занимава с емоции ,чувства ,мисли ,отношения и взаимоотношения с околния свят.

Психотерапевтът е специализирал в дадено психотерапевтично направление ,което дава обяснение за това как психиката функционира ,какви патологии, нарушения ,дисхармонии се срещат ,на какво се дължат и методи за корекция .

Психотерапевтът е човекът ,който помага на човек да балансира мисли, чувства ,емоции ,взаимоотношения ,така че човек да живее по-добре със себе си и с околните.Т.е в емоционална хармония .

Психотерапевтът е и човекът ,който ще Ви помогне ,да осъзнаете причините за това ,което Ви се случва , да активирате ресурса си за справяне ,да подобрите баланса емоции-мисли-тяло-взаимоотношения, а от там и качеството си на живот.

Психотерапевтът не се занимава само с хора с патологии, той се занимава и с хора ,които изпитват дадена житейска трудност.

За психиатърът Вие сте :Име ,През име ,Фамилия ,диагноза ,медикамент .

За Психотерапевта Вие сте :Име, повод да посетите специалист, причини за това което ви води ,Вашите нужди, емоции, обстоятелства около Вас ,страхове, активиране и разширяване на ресурса Ви за справяне с проблема.


2.При психотерапевт се ходи, ако си луд.


Това твърдение е свързано, както с объркването на професиите психотерапевт и психиатър ,така и с остарялото схващане за пси-помоща въобще като за средновековно мъчение ( връзване ,решетки, насилие ,картотекиране ,освидетелстване ,електрошокове).Всичко това независимо от волята на пациента.

Това рядко се случва в съвременната психиатрична помощ ,при много тежки и живото застрашаващи обстоятелства ,а както споменах психотерапевтът не е психиатър .Той третира психичния проблем по-друг начин .

Основната причина за срама да те нарекат луд ,е нашата представа ,за страдащия душевно човек.

Свързваме лудостта с изолация ,неадаптивност ,неразбираемост, с губене на контрол над себе си и над живота си. Но пък да се замислим кой не е имал подобни усещания : усещане за изолираност, самота , кой не се е чувствал понякога объркан ,кой не е имал усещането ,че понякога събитията му се е изплъзват от контрол, че понякога тялото му ,мислите му или чувстват не го слушат. Означава ли това ,че всички сме луди?

Вие можете да потърсите психотерапевт ,не само когато имате поставена диагноза ,а и в случаите ,когато имате потребност да подобрите качеството си на живот ,взаимоотношенията си , успеваемостта си или пък просто имате нужда да зададете въпрос.

Това не ви прави луди ,а отговорни.


3. За да отидеш на психотерапевт ,то ти си не справящ се човек с живота .


Този мит има два варианта .Човек ,който не си признава проблемите или Човек ,който от едно падение ,счита че животът му е пълен провал.

Вариант 1. Човек ,които заключава ,че животът му е пълен провал и нищо не може да се направи.

Да си не справящ се човек, звучи като прокоба .То обхваща като че ли всички области на ,живота ,парализира и кара човек да не може да направи нищо, и да не вярва че може да се направи нещо .

Това е абсурдно твърдение !

Няма как да не се справяте с нищо в живота си. Вие трябва отдавна да сте умрял .

Да сигурно има ситуации, с които не успявате ,сигурно има моменти ,в които не успявате ,но пък има и неща ,с които се справяте .Вместо да обобщавате неудачите си и ги слагате като етикети върху самите вас, и белязвате целия си живот като провал ,по –рационално е да погледнете на тези моменти, ситуации, кризи като възможност да научите нов житейски урок, да станете по-мъдри, да пораснете ,да станете по-добри . Знам ,че е трудно понякога да се повярва ,но всъщност с това ,което Ви праща като изпитание ,Господ Ви обича .

Вариант 2. Човек ,който не си признава проблемите ,от страх ,че ще изглежда слаб, не справящ се ...

Вярно е ,че много трудно признаваме ,че нещо с живота ни или с нас самите не е наред, защото това означава ,че сме ” не справящи се”.Страх ние как ще изглеждаме в очите на другите .Какво ще си помислят те за нас .Най-вероятно няма да сме харесвани ,а приемани като второ качество хора.

А, колко по- хубаво би било да поглеждаме на тези моменти от живота си като възможност да научим нов житейски урок, да станем по- мъдри , да пораснем, да станем по-добри към себе си и към другите. Колко по-хубаво би било да не се срамуваме ,когато душа ни боли. Нали не се срамувате ,когато Ви боли крака ,например?

Колко по-хубаво би било да можем да признаваме нуждата си от помощ, а не да се затваряме в страданията си и нещастията си с години.


3. Защо да ходя на психотерапевт и да плащам, като мога да седна снякой приятел и да си поговоря?


Споделянето на проблема е много важна част от терапевтичната работа ,но не единствен метод , а често и недостатъчен ,за да се справите с определен проблем.

Колкото до терапевтичния разговор ,скоро след влизането си в кабинета на психотерапевта ,ще усетите разликата.

1. Първо всеки един психотерапевт спазва правилото на конфиденциалност. Т.е. това ,което му споделяте не напуска пределите на кабинета.

2. Психотерапевтът е изцяло съсредоточен и отдаден в слушането си. Той няма да Ви прекъсне и да започне да говори за собствените си проблеми ,както често се случва между приятели.

3. Той няма да оценява и квалифицира постъпките ви като добри - лоши, умни и глупави и т.н. и то не защото се въздържа ,а защото му е ясно ,че всеки се стреми да направи най-доброто за себе си и че най-доброто за един може да не е най-доброто за друг.

4. Той няма да тръгне да Ви съветва или да казва ,че трябва да постъпите правилно .Т.Е. така както някой друг иска.

5. Психотерапевтът слуша с разбиране ,задава въпроси ,с които Ви помага да си проясните ситуацията възможно повече. Въпросите са такива ,които помагат да се сглоби пъзела от факти ,които му поднасяте .Помага Ви да се разберете по-добре.

6. Той няма да стопира емоциите Ви (плач ,тъга ,радост, болка ,щастие) с думите „Я, се стегни „ например . Той ще ги приеме , защото е наясно , че по-скоро проблем е не изразяването на емоции .

7. Психотерапевтът е и онзи, който ще Ви помогне да извадите и собствения си ресурс за справяне ,ще Ви помогне да усетите собственото си можене. Той няма да Ви посъветва да сте като Иванка , Георги или куп други хора ,които Вие очевидно не сте.

8. Психотерапевтът и ще ви провокира ,ще открехва пред Вас други възможности и варианти. Ще Ви дава възможности да експериментирате .т .е да станете творец на живота си.

Фигурата на психотерапевта няма аналог в живота .Предполагам усещате разликата между психотерапевт ,-баща ,майка ,съпруг/а , приятели.

Близките ви не могат са Ви психотерапевт, те най -често са въвлечени в проблема и няма как да имат неутралитет.


4. Психотерапевтът е човек, който добре знае как да манипулира другите и как да печели от това. Т.е. това е поредният обирджия.


Психотерапията е сериозна професия с много големи изисквания към хората ,които я практикуват.

Психотерапевтът е вложил години труд и много средства ,за да получи образование психолог ,а после и да специализира в съответно психотерапевтично направление , да усвои методики на работа , с които да Ви бъде полезен..А и някак си няма как да спре да се обучава.

Психотерапевтът е преминал и собствената си психотерапия , за да може да осъзнае и преодолее собствената си личност. Защото няма човек без проблеми.

Той е седял на мястото ,на което сте седнали Вие и добре познава страданието , ,страха от промяна , болката ,когато човек се отваря за новото.

Той не е разбиращ ,защото трябва да е такъв ,а защото го е преживял.

От друга страна Вие сте свободни да питате ,какво е завършил ,къде ,кога .,а сте и свободни да се откажете тогава ,когато усещате ,че нещата не вървят добре.


5. Кой е добър психотерапевт?


Онзи ,който не само има знанията и уменията ,но има и сърце.


Въпреки ,че въпросите ,които човек може да си зададе за психотерапията са безброй ,надявам се с тази кратка публикация да дам малко яснота, а и да помогна по –ясно да разберете що е психотерапевт и ако усетите ,че имате нужда от това .Тази крачка да не Ви се струва немислима.

Няма коментари:

Публикуване на коментар