Публикации

събота, 16 януари 2010 г.

Анорексия, булимия, хиперфагия

Здравейте,
Имам щастието да ви съобщя, че създадох сайт, в който можете да четете много полезна информация за хранителните разстройства.
В него можете да откриете много полезна информация и за свързаните с тях теми: нехаресване, самота, връзки, семейни отношения.
Името на сайта е : www.feelgood.bg


Надявам се да съм ви полезна!

С обич,
Галя Мутафова

(Психогенни хранителни разтройства )

Чрез тази статия, се опитвам да разясня какво е това психогенно хранително разтройство, какво е характерно за момичетата и момчетата страдащи от такъв тип разтройство, кои са причините да се появи то.
Споделям и мои наблюдения и гледище за естеството на тези заболявания и съвети към страдащите,както и към техните близки.

Добре дошли в света на нереалната реалност!
За да я разберете,вижте и прочетете редовете по-долу.




Значение на думите:
Анорексия - безапетитие, нежелание да се храни
Булимия - хранене,а след това повръщане
Хиперфагия - системно преяждане по психологични причини.

Какво е характерно за този тип заболявания?

БИОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ

1. За да се сложи диагноза психогенно хранително разтройство, трябва да се знае ,че няма органична причина,която да предизвиква такъв вид поведение (тумор на мозъка или нарушения на центъра в мозъка, отговарящ за огладняването и ситостта при анорексията, органични нарушения на стомаха, дразнения в мозъка или друг вид органично заболяване, което да предизвиква повръщане при булимията, органични промени,които да предизвикат преяждане или свръх тегло.)

2. Отслабването, повръщането, прехранването е без оглед на физическото здраве. Опасността от физическа разруха и смърт не се съзнава или се подценява.

3. Теглото търпи резки промени или се намалява драстично (анорексия). Отказ да се подържа тегло нормално за възрастта,ръста и костната структура.

4. Производството на ендорфини (вещества, отговарящи за усещания като радост, удоволствие, щастие)се набавят единствено чрез храната,а не чрез емоционални преживявания(булимия,хиперфагия).

5. Умора, дори изтощение вследствие от злоупотребата организма.

6. Липса на менструация (при анорексия, би могло и при хиперфагия и булимия)

7. Промени в органи и системи :

Кожа: Анорексия - восъчна бледост, суха кожа
Булимия - възможна восъчна бледост, зачервявания и разраняване около устат и носа в следствие на повръщането, белези по ръцете.
Хиперфаия - нездрав вид

Коса: Анорексия- бебешка коса ,изтощена
Булимия –изтощена

Нокти- чупливост, крехкост ,гъбички.При анорексия в напреднала форма –падане на ноктите.

Първи фаланги на пръстите са деформирани(булимия )в следствие от предизвикване на повръщането.

Зъби: Нездрави,разрушаване и изтъняване на емайла

Кръвно налягане- ниско кръвно (хипотония) при анорексия и булимия, хипертония( в зависимост от степента на затлъстяване при хиперфагия)

Сърце- забавен пулс,ускорен пулс (като компенсация)

Стомах- намалени стомашни функции (анорексия),язви на стомаха и хранопровода (булимия)
И др.

Психологични и поведенчески промени :

1.Силен страх от надебеляване (анорексия,булимия ).Занемаряване на външния вид при хиперфагия

2.Натрапливо мерене на кантара (анорексия,булимия), съответно никакъв интерес към теглото при хиперфагия

3.Преминаване от фаза на анорексия,във фаза на булимия или от фаза на анорексия във фаза на хиперфагия. Възможно е да няма преминаване и да е само едно от състоянията.

4.Начин на обличане –тъмни цветове,закрити дрехи (без диколтета),дрехи без женско излъчване,по-скоро мъжки.

5.Поведение на масата:
Анорексия- Отказ да се храни. Избягване на храненето с близките или родителите си. Хранене в много малки чинийки. Дробене на храната на много малки парченца. Криене на храната по джобове ,в сълфетки.

Булимия- Избягване да се храни с близки или родители. Преяждане или хранене на анорексичка, а след това криене ,за да се повърне.

Хиперфагия - Избягване да се храни с близки или родители. Безогледно преяждане, без оглед на това какво яде. Никаква естетика на храненето. Много често направо от хладилника. Не усеща вкус.

6.Хиперактивност.Постоянно движение, натрапливо спортуване,ходене. Дори и под масата, когато са седнали извършват движения,не оставят тялото си в покой.

7.Възможно е натраплива употреба на дъвки, цигари,алкохол.

8. Възможно е събиране на готварски рецепти,особен интерес към храненето (но интелектуално),гледане на готварски предавания.

9.Затваряне ограничаване на контактите (приятели,връстници). Липсват интересите, характерни за връстниците им.

10.Компенсиране на липсата на контакт с четене, учене.

11.Отношения в семейството.
Напрегнати, наказателно поведение към майката или срастване с майчината фигура и невъзможност да се отдели от нея. Често манипулативно поведение както от болната към родителите,така и в обратна посока. Лъжи, често двустранно. Липса на емоционално общуване, на споделяне на чувства. Контролиращо поведение от страна на родителите,което не позволява на момичето да порасне. Отказ да порасне от страна на момичето. Липса на ясни правила, на йерархия, липса на ясни и съобразени с възрастта права и задължения на болната.

12.Момичето се страхува да порасне, страхува се от живота на възрастния,не приема живота на възрастния такъв, какъвто го вижда или и се налага.

13.Болната отхвърля женската роля, такава каквато я е видяла или такава каквато си я представя.

14.Момичето изпитва затруднения в комуникацията с други я пол.

15.Изпитва чувства на неувереност, обезценяване или надценяване на собствените си възможности. От типа на: „Мен не ме бърка нищо....”,”Говорете си с мен няма как да се случи това...” или пък „Никога няма да успея..””Никога няма да ме разберете..”

17.Изпитва остър глад, но глад за любов. Често грижите около болестта и са тълкувани и възприемани като израз на любов, което поражда страха от оздравяване,тъй като тогава няма да се грижат за нея.Т.е. няма да я обичат.

18.Често се инати. Това е начина и за контрол на събитията, тъй като не знае друг.

19.Честосе чувства "импотентна в живота" ,неспособна да промени или повлияе ставащото.

20.Липса на съблазняващи и привличащи другите модели на поведение.

21.Нежелание за приемане на тялото на неговите импулси, желания. Често дори и несъзнава истинските си желания. Използване на заместители:
Искам прегръдка-„Я да си хапна един бонбон”
Искам топлина- „Ще се завия през глава с одеялото”
Искам да кажа „Не”-„ще се натъпча и ще повърна”
Искам любов –„Ще омета хладилника”.

22. Асексуалност(като външен вид, като вътрешно себеусещане, като контакт )

21.Афизичност. Отричане на желанието за допир, отказ от целувки, страх от докосване.

Забележка: не е задължително да са налице всичките прояви и симптоми, за да се говори за психогенно хранително разстройство

Причини:

Психологичните причини за подобен вид поведение са много често свързани с невъзможността на болното момче или момиче да изгради света си, според собствените си разбирания, с невъзможността да поеме отговорност за желанията си и риска да иска или не иска нещо в живота си. Ограничени са възможностите и за даване и получаване на любов. Момичето или момчето се страхуват да заявят нуждите си, такива каквито ги усещат,страхуват се да усетят тялото си и бурите, надигащи се в него,като и покоя му, страхуват се да се доверят както на собствените си импулси така и на света около тях.
Затова предпочитат да живеят в света на мислите си, в света на красотата, родена от разума,на обичта –родена от разума, на виртуалното общуване .
Нарушено е „Туптенето” на живия организъм, радостта от живота и общуването.
Живот в глад ...Глад за любов!

Как се е случило това?

Обикновено в анализа на заболелите от анорексия,булимия и хиперфагия, се установява психологична травмираност в първата година от раждането им.
Тогава, когато детето е имало безкрайна нужда от любов и приемане от страна на майката и зачитане на собствените му нужди.
В тези месеци детето е много свързано с „мама”. Тя е осигурителят на неговото съществуване, тъй като то е изцяло зависимо от нея.
Чрез топлата прегръдка, то научава че е обичано и прието в този свят, че е на сигурно и топло място. Научава също, че да си обичан е радост и тържество за душата и тялото.
Чрез топлото хранене и грижа, научава да се доверява на собствените си нужди, че има право на тях, че те са важни,че то е важно.
Чрез говора, допира и вкуса развива сетивността си и се научава да им се доверява.
При хранителните разстройства по някаква причина топлата връзка между майка и дете в тези важни моменти е била нарушена. Дали това е било поради липса на майчина фигура, дали поради недостига на време от страна на майката, или поради тежки житейски обстоятелства в живота на майката, които са я отчуждили от детето, дали защото майката е била жертва на подобен род не емоционална връзка с родителницата си и в следствие не може да осигури топлота на детето си, тези причини са плод на личната история на всеки един от нас и само тези истории могат да ги разкажат.
В следствие на разкъсването на топлата и емотивна връзка майка-дете, детето започва да се чувства неуютно, застрашено физически(твърде малко е да се справи само).Започва да не се доверява, тъй като светът е студен. Започва да отрича нуждите си, тъй като не му е показано, че те имат значение.Отдалечава се от телесното възприятие на света, тъй като сетивата говорят, че света е лош..Компенсира чрез мисълта, интелекта, чрез ранно проговаряне или прохождане, чрез един мисловен свят, в който всичко е различно и е такова, каквото трябва да е.
Научава се да компенсира липсата на удоволствие, чрез мисли, предмети, храна, алкохол,наркотици, но все неща,които ще му дадат удоволствие на момента и никога няма да кажат „НЕ” или да го изоставят! Както един жив човек би могъл да стори....


Ако сте момиче или момче страдащо от анорексия,булимия,хиперфагия.

Помислете, дали си струва да живеете в себеотричане, ненавист, разрушение....
Има хора,които знаят как се чувствате и могат да ви разберат...Потърсете ги....Няма нищо унизително в това да си признаете,когато не можете да се справяте и да потърсите помощ.
Можете да получите помощ,любов и разбиране само ако пожелаете това.
Храната не е проблемът! Отдолу стоят хиляди терзания, сподавени желания, незнанието как да се справя,самотата.
Минавам на ти....
Опитай да чуеш, гласът на душата си макар и той да е слабичък и едва доловим или да те спохожда само нощем или в определени моменти. Той е верният път.....
И накрая:
ЖИВОТЪТ СИ Е ТВОЙ...
Само ти можеш да решиш какво да правиш с него, да го погубваш и рушиш или да го съградиш такъв, какъвто искаш да бъде!
И ТОВА Е ВЪЗМОЖНО!

Ако сте родител на дете, страдащо от анорексия ,булимия ,хиперфагия

Сигурно се тревожите много от това, което се случва. Разбирам ви, но паниката само ще влоши нещата.
Опитайте се да говорите с детето си. Говорите за това как се чувства, какво изпитва. Чуйте го!
Опитайте се да го подкрепите, ако усетите, че то иска да разреши проблема. Направете го с любов. Без упреци, караници, обвинения или поучения.
Опитайте се и да бъдете емоционално до него. Няма нужда да го поучавате, най –вероятно то няма да иска да чуе и една дума.
Опитайте се да не говорите само за храна (Яде ли? Какво Яде? Колко?)
Децата ,страдащи от хранителни разстройства не искат да им се говори за нея. По- скоро говорете за страховете, които изпитва, как се чувства.
Ако постигнете комуникативност и усетите готовност у детето си
за търсене на помощ, потърсете специалист. Въвлечете и детето в избора, за да не се почувства случващото се като натрапено.
Ако имате нужда от помощ, потърсете специалист за себе си, който да Ви подкрепи като родител. Това не означава, че Вие сте болен. Това е подкрепа, за да можете да намерите вход към детето си.
Ако то се противи, казва Ви че не го интересува. Не налагайте мнението си, споделяйте чувствата си, тревогите си, притесненията си, просто като човек, бъдете искрени. Ако не можете да разберете, кажете „Не разбирам ,обясни ми?”. Ако ви е обидно, споделете, ако Ви е притеснено пак. Бъдете искрени. Така и то ще се отвори към Вас.
Ако има твърде враждебно отношение към Вас, последвайте собствения си инстинкт. Вие също имате право да се защитите.


Заключение:
От хранителни разстройства страдат момичета и момчета от 12 до 18 год. Възраст.
Лечението е комплексно, както на първо място бих поставила, психотерапевтично.
Няма лекарства измислени за анорексия, хиперфагия и булимия.
Психиатрична и медикаментозна помощ се налага там, където има и друго психично заболяване.
От анорексия и булимия страдат 1 на 250 момичета, много по-рядко момчета. Смъртността е 15%-21% от заболелите.
Анорексията, булимията и хиперфагията не е глезотия .Това е много сериозен проблем, искащ навременни мерки .

4 коментара:

  1. Ехо, здравейте! Аз живея като анорексик. Понеже влача моето състояние от дълги години, си позволявам да се изкажа. Написали сте много верни неща и явно добре познавате проблемите с ХР. Особено ми хареса, че пишете, че проблемът не е с храната - абсолютно! Проблемите идват отвън, но попадат в една "благотворна" силно чувствителна и неспособна да се защити почва, и пак отвън идва помощта, но при желание да я приемеш. Понякога е по-болезнено да я приемеш, отколкото просто да си доизживееш дните като анорексик. Аз между другото се чувствам добре :) защото се отказах от доста от невъзможните си ( а бяха хубави) мечти, опит да се правя на будистки монах - май и те не са съвсем здрави?

    ОтговорИзтриване
  2. Може да ти е било истински полезно да се откажеш от разни мечти и да приемеш просто случващото се и да започнеш да си живееш живота днес!
    Колкото до будиските монаси. Ами себепознание без прилагане и без контакт с околните си е просто отшелничество и самоцел. Както ти каза голямата част на проблема е в отношенията с другите и това как да не се свиваш като ранена "мимоза" , когато срещаш неагтивизъм, а да умееш да защитиш себе си и как да приемаш помощтта и собствената си нужда от другия с отворенно сърце. Радвам се, че писа!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, не спирам да се тъпча, а не съм гладна, просто непрекъснато мисля за храна. Отварям си очите сутрин и си мисля за нещо за хапване. Преди пазех диети, спортувах, но дойде един момент, в който започна да не ми пука как изглеждам. Преди 2 години много бях напълняла, започнах да ям само ябълки , супи и млека.По едно време започнах да се усещам как когато хапна и искам да си бръкна в гърлото и да повърна. Искам да спра да мисля за храна и да се тъпча, дори сега ми е гадно на корема все едно съм преяла, но не спирам да мисля, за пица и спагети, просто откачам и искам да изям нещто калорично!!!!!!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съжалявам,че чак сега виждам съобщението. Това е третото хранително разстройство.Нарича се хиперфагия. Много е мъчително. С постоянни преяждания. Понякога до гадост до пръсване. Често човек се чувства много зле и изпада и в депресии, които не са никак леки. Трябва ти помощ! Това си е заболяване. С воля и ограничения няма да се справиш дълго. Има причини които карат главата ти постоянно да мисли за храна. Хиперфагията е като наркоманията но към храната.Така че наистина ще ти трябва помощ

      Изтриване