Публикации

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Кога изгубваме смисъла и желанието да се живее

Сигурно ,когато сигурността стана най-голямата несигурност.

Много теории говорят ,защо някой би искал да сложи край на живота си.
Едни казват ,че това вероятно е-„Загуба на смисъла”.Други ,че това е „Зов за помощ”.Трети ,че това е егоцентрично разрешение на проблемите на човека.
Но, никой не казва и не говори затова,как се стига до там.
А то със сигурност е ,като постепенно и последователно слагаме край на части от нашия живот –вътрешен и външен , като ден след ден го осакатяваме и го правим все по-тесен за живеене. Защото има много начини човек да се самоубие ,не само тривиалните –хапчета ,вени и всичко , което сме виждали.
А пък неминуемо до тези реални актове на животомразене , се стига с малки самоубийства всеки ден.
Сигурно се сещате за онова тесничко пространство на Вашия дом , зад чиито стени е Вашето място и някак няма друго такова като него.
То има ред (Нашият ред), стените са ни боядисани в нашите любими цветове, удобни за нас мебели ,мек матрак с чаршафи , изпрани с любимият ни прах за пране . То има врати и прозорци за връзка с другия свят.
Сега се замислете, колко пъти отворихте тези врати и прозорци ,за да навлезе нечие друго място при вас или пък вие бяхте допуснати с вашето място някъде?
Нямам предвид гости за 2 часа ,на което всеки се съобразява с установения ред и вечерта завършва с редовното за българския народ-„Извинявайте ,ако има нещо”.т.е. „Извинявайте ,ако съм нарушил някое правило”, а после също така типичното едночасово одумване „Какви сноби или нехайници са тези”.
Говоря Ви за оня риск ,някой друг да влезе и да направи нещата удобни за себе си ,без това да предизвика гняв.
Общо взето ,така хубаво свикваме с „Нашето място”,че даже малко разместване или промяна вече ни се струват в повече. „Нашето място си е нашето място!”
Затворени зад вратите си, спираме да виждаме „другите места”,да виждаме техния ред ,техните цветове, техните светлини и да се оставим да ни погълне ново светоусещане.
Даже започваме леко да не харесваме различните други места и да считаме техния ред за безред.Това единствено ни прави по-самотни.
Сега нека за миг се прехвърлим и видим какво става в душите ни.
Някой би казал ”Битие ,определящо съзнанието” или обратното.
Т.е не рядко ще забележим, че нашите души са също така районирани и картотекирани. Често са със затворени врати и прозорци –поради мерки за сигурност. Често са с точно установен ред или безред в тях. Често са също така невъзприемчиви към другите – към техните редове или безредове. Често са също толкова самотни и затворени.
Как се е случило това?
Сигурно ,когато сигурността е станала най-голямата несигурност.
Сигурно ,когато сте мечтали лудо и живо за спускане с новото колело по стръмни баири ,усещайки дори вятъра около себе си.
Сигурно ,когато сте мечтали дори да летите ,като Питър Пан в облаците ,да гледате света с очите а птица , да играете със звездите ,а някой предвидлив възрастен Ви е тупнал отзад , приканвайки Ви да се средо точите върху задачите по математика е казал ,че „Това са пълни глупости”.И то не за друго ,а защото и на него са му казали същото по същото време.
Сигурно ,когато се оставяхте да Ви вали летния дъжд и цопахте в локвите, опиянени от щастие, но пък Ви беше обяснено ,че се изстива ,че е опасно за здравето ,че „Грип дебне отвсякъде.” И Вие се прибирахте покорно вкъщи.
Сигурно ,когато мечтаехте да станете известен музикант и скачахте на стола с дезодорант в ръка или искахте да станете балерина ,космонавт, лекар ,цирков артист или всичко останало , а се наложи да не станете нито едно от всичките си желания.
Всъщност какъв сте сега ?
Сигурно ,когато стояхте спокоен ,в безвремие ,без мисъл колко е часа и просто наблюдавахте света, а някой Ви обясни ,че в този живот няма време за губене, че бездействие то е най- големият враг на човека.
Сигурно ,когато поривът Ви към щастие ,Ви отведе ,на една крехка възраст, до едно крехко дете от другия пол(момиче ,момче)и се опитахте по възможно най –невинния ,без заразената мисъл на възрастните ,начин да видите защо сте различни. А някой Ви обясни ,че едва ли не вършите криминално престъпление и че затова си има време -някъде към 100 годишни.
Сигурно ,когато сърцето Ви отведе при една жена / мъж ,а с мозъка си избрахте друг/а.
Сигурно ,когато започна да Ви е страх от всичко и всеки и да виждате във всеки опасност, тъй като Вие вече сами се бяхте самобичували достатъчно. Сиреч бяхте опасност сам за себе си.
Сигурно ,когато сложихте блиндирани врати и страшни резета ,за да сте по-сигурни в собствения си затвор-не само външен ,но и вътрешен.
Сигурно ,когато започнахте да общувате с все по-малко и по-малко хора, а да общувате истински -май..........с никого.
Сигурно ,когато и близкият стана чужд.
Сигурно ,когато започнахте да се препъвате във все едни и същи камъни по пътеката живот и разбрахте ,че не можете да надхвърлите рамките, които сами си бяхте задали някога.
Сигурно ,когато всички подавени сълзи, подавени жажди за живот, подавени блянове ,подавени радости, започнаха да се появяват в причудливи форми(язва, инфаркт, рак, депресия ,паника, страхове, разводи).
Сигурно ,когато и любовта Ви се стори чужда и смешна.
Сигурно ,когато останахте сами с риданията на душата си.
Сигурно ,когато се чувствахте безпомощен, но имахте толкова блиндирани врати пред себе си, че другите не можеха да чуят зова Ви или той достигаше изкривен.
А и другите Ви чуваха, ако въобще Ви чуваха, през собствените си блиндирани врати.
Кога започнахме да губим смисъла?
Сигурно ,когато сигурността стана ,най-голямата несигурност.
Сигурно...?

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Секунда



Секуда и живота спира.
Секунда и събужда се със вик.
Секунда трае радостта ти
Секунда ,но и болката замира.
Секунда вечността гради
Секунда и живота ти разбива
Секунда и се ражда любовта
Секунда и смъртта пристига
Секунда и преражда се света .