Публикации

петък, 25 ноември 2011 г.

Анорексия.

Здравейте,



Имам щастието да ви съобщя, че създадох сайт, посветен на хранителните разстройства.


В него можете да откриете много полезна информация, за тези заболявания, като и за свързаните с тях теми, като нехаресване, самота, връзки, семейни отношения.


Името на сайта е: www.bulimia.bg



Надявам се да съм ви полезна!


С обич,


Галя Мутафова




В. Посредник.

Смисъслът, който ни убягва.

Галя Мутафова е психолог-консултант, има 4-годишна специализация по психотелесна психотерапия. В момента работи в София, като консултант и треньор в Института за взаимоотношения между мъжа и жената. Също така има и своята частна практика в нашия град. Работи както с взаимоотношения между хората, така и с психологически проблеми като депресия, анорексия, болемия, панически разтройства, всички видове тревожни разтройства.
“Посредник” се свърза с г-ца Мутафова, за да помоли за експертно и мнение. Тя прие без да се замисля и много хареса идеята за нашата рубрика. Отдели от свободното си време, за да ни запознае с проблемите на анорексията.
В блога и където тя пише за проблемите на анорексията и болемията ви посреща следното: “Добре дошли в нереалната реалност”



Доброволната гладна смърт

Официална статистика за болни от анорексия в страната няма. Данни за приблизителния им брой се получава от записаните за лечение пациенти в болниците, а те са доста стряскащи.
20% от децата между 10 и 19 години са с риск за анорексия. Около 200 000 души в България страдат от хранителни разтройства. Всяко едно на 250 момичета е болно. А лошото е, че няма къде да се лекуват такъв тип заболявания, а също няма и медикаменти за тях, казват специалисти.

Когато видим болно слабо момиче(ако видим) си казваме, че е анорексичка и просто не яде и толкова. Оглеждаме възмутени и критикуващи човека насреща и продължаваме, без да се замислим какво всъщност е накарало това човешко същество, неприличащо на такова да стигне до това състоние.
Ако някой реши да провери в интернет що е то анорексия, може да се натъкне на такива потресаващи снимки и лични истории, че чак да ги сънува. Разбира се всяка болест е ужасяваща сама по себе си, но при тази е различно, защото това е доброволната гладна смърт, някой се погубва, гасне с всеки изминал ден, и ако той не пожелае да му помогнеш, ти можеш само да гледаш безучастно отстрани.
В много от личните истории,с които се сбъскахме ни призоваваха да се говори, да се пише за този проблем, за да знаят младите момичета какво ще последва, да видят реалността такава каквато е. Затова и вестник “Посредник” реши да се занимае с този проблем и да попита специалисти откъде идва той и как може да се избегне или преодолее.


Ето какво сподели със нас Галя Мутафова, един от работещите експерти в тази област.

Анорексията е нежалание за хранене. Болният се страхува от храната, за него тя е враг, защото може да го направи дебел и грозен.

В началото всичко започва просто с една диета, казва Галя Мутафова, като най-често това се случва по време на пуберитета.
Тялото на тийнейджърите се променя, гърдите нарастват, ханша се увеличава и някои от тях не могат да приемат тези промени, не се възприемат и започват да не се харесват. Те не осъзнават, че това е нормално за пуберитета, че тялото в момента се развива и няма да остане такова. И започват с диети, които в началото изглеждат съвсем нормално.
Първо премахват хляба, сладките неща, и въобще всичко, което им е носело удоволствие. Постепенно обаче менюто започва да обеднява страшно много, буквално се стига до гладувания и хиперактивност. Хиперактивност означава, че те спират да използват превозни средства, ходят предимно пеша, посещават фитнеси, като тренировките обаче са по няколко часа.
Теглото вече започва да спада главоломно. И лошото е, че те не осъзнават, че преминават границата на кльощавост. Самото тяло започва да страда от това издевателство, казва специалистката. В момента в който болният вече е отслабнал примерно 15кг. в огледалото той продължава да се вижда като дебел и продължава диетите.

Тя сподели още, че винаги е била на мнение, че независимо колко човек е объркан психически има едно здраво ядро, което ти казва, че това може и да не е така, че вече е страшно, че може да си причиниш по-тежки проблеми. Но въпреки това, когато има храна на масата и когато те трябва да ядат чувството на вина е огромно. Чувството затова, че с всяка една хапка те си мислят, че стават още по-дебели и ще се превърнат в онзи образ, който не е харесван и желан от никой.

Попитахме къде са родителите в този проблем?

Много често връзката между родители и деца е нарушена, каза ни психоложката.

Като цяло в анорексията терена на семейството е такъв, че предразполага анорексията. Родителите не желаят да навлязат в сериозността на проблема. Нежеланието да се види, може би е от страх, защото ако родителите разберат за проблема те не могат да помогнат и не знаят какво да правят с него. И в един момент, когато разберат за проблема започват с тикането на детето да яде, една филия, пет филии, започват караници и скандали. Но те не си дават сметка, че това не е глезотия, че не е прищявка на детето, а е психичен проблем и има много дълбоки корени.

Това хранене е свързано с огромен страх, огромно чувство на вина, които детето не може да преодолее, за да има нормално хранене. И родителите веднага прибягват към най-крайното решение-психиатър. Но аз мога да кажа с цялата отговорност, че психиатрията е безсилна да се справи с този проблем. Това, което може да помогне е психотерапията и консултация с най-запознатите психолози, но не и психиатрите, заяви Галя Мутафова. И задължително да е някой, който се е сблъсквал с подобни случаи и е запознат много с проблема анорексия.

Психотерапията се занимава с това, болният да разбере откъде е тръгнало всичко, какво е довело до това състояние, и какво го е накарало толкова да не се харесва.
Анорексията е едно голямо "НЕ", което е било сдъвквано много години, едно несебеизразяване. Анорексията е обърната агресия навътре до саморазрушение. Вместо да разруши това, което не му харесва, той разрушава себе си.

Анорексията е отложената смърт. Тя е тихичка, човек си чезне малко по малко, без да създава проблеми. Но за да стигне дотам, че да не иска да живее един тийнеджър той трябва да има много голяма сериозна невъзможност да се справи със собствения си живот.
Много често причините са взаимоотношенията вкъщи, света на връстниците, в които той няма ясен модел за справяне, неща, които го карат да се чувства фалирал и ситуации, които са извън неговия контрол.

И такаединственото нещо, върху което той може да наложи контрол е храната и по-точно да не яде.
Това много често е и наказателно поведение, чрез него се наказват родители, които не се съобразяват с мнението на детето. И така се завърта един омагьосан кръг.
Анорексикът смята, че никой не може да контролира храненето му. Той там се чувства в свои води.
Храната за него се одушевява.
Тя е неговия партьор, приятел, роднина. Тя е единствената “ти” за него. И точно затова този проблем е толкова коварен и труден. Защото всички около него му казват как това “ти” трябва да изчезне, да го няма това отношение. А това за него е равносилно на смърт, защото той не знае как да гради връзки.

Болният е най-великия и може да контролира храненето си, да контролира смъртта си.

Трябва да се отбележи, че това е заболяване на отличниците.
Те са перфекционисти, които са сложили високи летви пред себе си и не могат да ги достигнат. Това е болестта на добрите момичета и момчета, защото анорексията не е само при момичетата.
Това са тези, които постоянно живеят по правилата, по строги определени норми, тези, които се стремят към интелекта, а не към телесността. В тях няма агресивност, липсват типичните прояви на тийнейджърите, например да закъсняват вечер, да направят някаква беля или щуротия, те са примерни и отговорни. Затова може би и родителите не забелязват, че децата им имат проблем.

Анорексиците са заклещани, те не могат да помолят, да благодарят, да се извинят, единствената себепроява се изразява в болестта.

Децата растат нормално, и в един момент през пуберитета може да се случи това. Но корена трябва да се търси много по-надълбоко.
Често тези деца страдат от голяма липса на ласки и обич, те нямат усещането за чувствена обич, те са гладни емоционално. Защото във времето някои от родителите са се грижили то да получава всичко, но материалното, а не емоционалното. И така детето се капсулова, не може да приеме и да даде обич. Не че родителите са виновни. Никой не би поискал нещо такова за децата си, те го правят несъзнателно, обясни ни специалистката.

Скъпи родители, близки приятели на вашето внимание представяме евентуалните симптоми на анорексията, които може да разпознаете при вашето дете, ако то страда от тази ужасяваща болест. Защото е много важно проблема да се разбере навреме и да се предприеме лечение, в противен случай може да настъпи фатален край.

Повечето болни момичета и момчета започват разбира се с отслабване, на първо четене се вижда това. Те натрапчиво и непрекъснато се мерят на кантара. Наблюдава се хиперактивност, дори на масата стоят напрегнато седнали, не се отпускат, защото например когато стоят отпуснати на стола те си внушават,че кракът им е много дебел. Намаляване на порцията храна до минимум, започват да лъжат много. Избягват да стоят на масата с близките си, защото ще трябва да ядат. Ако всичко това е налице при някое дете би трябвало вече някой от родителите сериозно да се замисли, че може би детето му има проблем.

Следващият етап вече е изолирането, няма социални контакти, затваря се,компенсират с четене на книги или стоене много време на компютрите. Тийнейджъра изглежда уморен, обратно на първоначалните симптоми, защото той не се храни и няма как да има енергия, както в началото.

Когато разберете, че детето ви има проблем, не го осъждайте, не му се карайте, подходете правилно. Не го карайте насила да яде, защото той ако не реши, че иска да се лекува никой няма да е в състояние да му помогне. Потърсете корена на проблема, дайте обич и топлина на своете дете и му помогнете да избере правилния път. А той е лечението! И пак да повторим, че е нужна психотерапия, а не психиатрия.


Галя Мутафова сподели с нас, че за нейн голям ужас е наблюдавала и майки анорексички. Това е ужасно, защото бебето със самото си раждане е болно, казва тя. Много често се наблюдава заболяването в комбинация с алкохол, наркотици, а дори и двете наведнъж.

В по-нататъшен стадий, когато болестта е силно развита кожата на болните става восъчно бяло, ноктите, косата, зъбите започват да падат. Те се превръщат в ходещи скелети. 20% от болните от анорексия завършват със смърт.

Случай на момиче с анорексия

“Посредник” разговаря с момиче, което е минало през най-ужасния период от болестта, но все още се бори с нея и се опитва да не и се дава, защото вярва в себе си.

-Цвети, разкажи ни как започна всичко?

- В моя случай специалистите не знаят кога всъщност е започнало всичко, но не смятат,че са повече от 2 години. Просто излезе една много модерна протеинова диета, която общо взето е без ограничение в яденето. Аз нямах нужда от диети, бях около 55кг. и никога не бях качвала повече от това, а ядях всичко и по колкото си искам. Въпреки това, обаче аз реших да я пробвам, но не я направих правилно и почти не ядях. За много кратко време отслабнах с 10 кг, станах 45кг. и това не ми допадна изобщо. Започнах да се храня доста и получих разширяване на стомаха, започнах да ям все повече и повече и все бях гладна. И така неусетно след около два месеца точно за бала си станах 64кг.

- И какво стана по-нататък?

- Ами не се харесвах, исках да си бъда отново с нормалните си килограми. След бала започнах да се ограничавам. Спрях да ям хляб и въобще тестени изделия, сладко и газарино също. И когато видях, че от лишенията ми има прогрес започнах без да си давам сметка какво правя малко по малко да изключвам от списъка с позволените храни все повече. По това време правех по 600-700 коремни преси, спрях и да ги броя, тичах, карах крос тренажор. Имах и специална програма в компютъра, която пресмяташе калориите. Пиех само вода и кафета. Преди да ям нещо първо гледах калориите. В програмата за калориите пишеше,че трябва да приемам по 2000 калории на ден, а аз приемах най-много 500. Менюто ми беше едно пакетче солети и една ябълка, после за два дена стана само едно пакетче солети. Имаше дни в които не ядях абсолютно нищо. Докато в един “прекрасен ден” след като хапнах ми стана адски лошо и започнах да повръщам. Цяла нощ не можах да го спра, пих хапчета, прахчета против повръщане и не ставаше. После изчезна и реших, че нещо съм се натровила. ГРЕШКА! Появяваше се за ден, два, после спираше за седмица и така. Докато един ден започна и не спря. Беше ме срам да отида на лекар, защото знаех как ще го приемат като разберат за режима ми на хранене. Дори на мама не и казах. В този период все още бях в България. Бях 48кг. , значи все пак нещо беше останало, но килиграмите падаха постепенно. Започнах да повръщам и течностите и тогава вече споделих с мама. Започнаха се изследвания, лекари, поставиха ми диагнозата Анорексия, а аз се изсмях. Казах им че грешат и не вярвах. Те започнаха да ми обясняват че организма ми е свикнал без храна и сега не може да я приеме, но не знаеха как да го спрат. Дойдохме да живеем в Кипър, не заради състоянието ми, а защото бяхме решили така. Но това спаси живота ми! Болестта едва започваше да показва коварството си. Вместо да се оправям аз се влошавах. Лекари, болници, изследвания, ядене, повръщане, затваряне в себе си, психолози, психиатри. Имах подкрепата на всички, но аз сякаш се предавах, не виждах спасение. Бях достигнала 32кг. Тогава взех решение да постъпя в психиатрична клиника, която имала лечение за анорексия. Беше трудно, защото много от момичетата страдащи от анорексия имат и булимия(вълчи глад) и обратното. И в клиниката ме обвиняваха, че си бъркам в гърлото да повръщам и не разбираха, че не го правя аз, докато сами не се убедиха. За тази една седмица в клиниката не се случваше нищо, само ме гледаха как повръщам и как се храня и говорех с психолози. И тогава направих калиева криза. Болка в мускулите на краката, не че ги имах, защото те атрофират, когато не се храниш,организма се храни от тях,а и от органите. Калия е много важен за мускулите, както и за сърцето, а липсата му води до аритмия, инфаркт и т.н. Нормалният калий в организма е 5.5, минималния е 3.3, а моя беше 2 и малко. Вкараха ме в интензивното отделение на системи. Тогава беше първия път в който бях на косъм от смъртта. Тогава шефа на клиниката беше казал на майка ми, че аз умирам и не иска да оставам там, защото щял да има проблеми и не може да ми помогне, не съм била страдала само от анорексия. Продължих с кризите, последния път калия ми беше 1.5. Ходих на психиатър, даваха ми антидепресанти, приспивателни, успокоителни и то от най-силните, но не се чувствах по-добре, даже напротив и така.

- Как успя да се пребориш и в какво състояние си в момента?

- Започнах да вярвам повече в себе си, всички казваха, че аз съм единствения човек, който може да помогне. Въпреки, че бях 32кг, аз все се чувствах пълна, но гледах да не мисля затова и се стараех да мисля за важните неща в живота. Повръщането поотшумя вече. Даже ми дойде и цикъла, нямах такъв от 7 месеца. В момента съм 45кг. Не се чувствам много добре, слаба съм все още.

- Какво ще кажеш на младите момичета, които имат такъв проблем?

- Ще кажа следното: Момичетата дори и да бъдат 20кг никога няма да се почувстват както искат. Анорексията не позволява да разбереш в какво се превръщаш. Тя те променя изцяло. Ставаш злобен, гаден, депресиран, не ти позволява да излезеш от вечния кръг и да се огледаш около себе си. Знам колко трудно е да се бориш със себе си, но не го ли направиш, тя ще те унищожи напълно!

Разговаря: Веселина КИРИЛОВА
vesi@posreniknews.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар