Публикации

четвъртък, 1 март 2012 г.

Можем ли да живеем години наред с хранително разстройство

Често животът ме сблъсква с хора, живеещи години наред с проблема хранително разстройство ( булимия, хиперфагия, анорексия).
Ако сте болен от пет или повече години ще откриете, че си се приспособил към това половинчато живеене и че болестта толкова се е сраснала с вас, че не можете да различите кое е здраво и кое не.
Някак мисълта за килограми, калории и кантара са станали неделима част от вашия живот.
Макар че знаете, че не е нормално, когато излизате с приятели основният въпрос, който занимава главата ви , да е дали да си поръчам мляко с какао или да пия минерална вода, вие продължавате. Знаете, че във всяка ситуация си задавате такива въпроси - на вечеря със семейството, в ресторанта с гаджето, на кафе с приятели, дори когато сте сами.
Болестта толкова се е сраснала с цялото ви същество, че считате всичко това за нормално .
За да се стигне до това „свикване” с болестта, всеки си изгражда собствена стратегия на ръба на живота. Вие по някакъв начин знаете, че това е необходимо, за да продължите с всичките мъчения. т.е. всеки има свой прийом как да остане жив, макар и да има проблем.
Често описвам това състояние с метафора.
То много ми прилича на следното:
Представете си, че животът е море и вие сте нагазили дълбоко. А сега си представете, че вашата болест е като здрава хватка. Тази хватка ви потапя под вода. Там вие не можете да дишате, стоите, мъчите се, а когато стане най-напечено - просто подавате глава за секунди. Поемате си жизнено необходимата глътка въздух ,за да издържите още, и пак се потапяте.
Така човекът, страдащ от хранителни разстройства, си изготвя механизъм на заболяването, за да си поеме едничка глътка въздух и после пак да потъне. Това му позволява да живее с болестта с години.
Как става това?
Със смяна на фазите.
Анорексикът, усещащ че навлиза в жестока фаза, ГРАНИЧЕЩА СЪС СМЪРТ , си позволява да хапне малко в повече, докато не почувства, че е вън от опасност. После отново си започва по старому.
Хиперфагикът редува моменти на велика апатия, безчувственост и наказание чрез преяждане, с фази на анорексия. През тази фаза той не яде или яде малко, спортува много, няма чувство за вина и това го кара да се чувства по-добре, но.... Не за дълго, после пак следва потъване.
А и през фазата, която той нарича ”здраве”, светът отново се върти около храната. Т.Е около мисълта как да не яде, което си е анорексично мислене.
Усещането за глъдка въздух идва от липсата на вина през тази фаза.
Булимикът може да спре да повръща или да мине във фаза на анорексия. Това отново е „глъдка въздух” преди поредното потапяне.
Най-лошото е, че в това въртене в омагьосън кръг, всички си мислят, че нещата са под контрол, че болестта им е под контрол!
Истината е, че просто сменят фазите на болестта. Те въобще не излизат от нея и живеят, колкото да не умрат.
Когато при мен дойде човек, който от 10 години яде предимно салати и отвреме на време си позволява накой ”грях”, аз знам че става въпрос за 10-годишна болест.
Когато дойде човек, който пренебрегва храненето, а от време на време яде, но повръща, аз знам че става въпрос за години живот в болестта.
Същото е и при хиперфагията.
Почивката ви от болестта не е лечение! „Почивката” е друга фаза на болестта.
Можете ли да живеете така с години?
Можете!
Като удавник, който от време на време си поема глътка въздух в морето, наречено живот, а после отново се потапя.
И макар в моментите на вдишване да се чувствате по-добре, да си мислите, че ще се справите сам, то когато погледнете живота си отстрани ще видите, че това са наистина кратки моменти, че след това винаги следва потъване и че вашето „движение” е на едно място- малко нагоре и после отново под вода.
А сега си помислете колко би било хубаво да плувате свободни, да излизате от водата и да обикалятя света, когато пожелаете и да се радвате на правото си на избор!
Може би ви е трудно да си го представите....Но пътя на лечение е в оттърваването от хватката на болестта и развиването на умения да плувате в морето, наречено „живот”.
Страх ви е ,че ще се удавите, защото не умеете да плувате?
Няма от какво да се страхувате. Вие отдавна живеете като одавник и имате достатъчно опит в това.
Това, което може да ви се случи, лекувайки се, е да започнете да се движите и да се спасите от това състояние.