Публикации

сряда, 16 септември 2009 г.

Депресия


Депресия

(Преживяване ,усещания ,значение)


Депресията е едно самонаказание,самозадържане,нереагиране,страх ,мисли –лоши мисли за безнадежност ,за отчаяние ,за невъзможност и самота ,и самосажаление.

Депресията е един доброволен престой в тъмничен затвор.

Иска ми се да разгледам всяко от по-горе посочените състояния в дълбочина.


Самонаказание

Самонаказанието е свързано със самообвиненията за това ,което се случва и с невъзможността да се вземе решение.Някак си пребиваване в самообвинението.

Това е нон стоп поддържане на един собствен тиранин ,който бичува човека,заради това което е , заради неуспехите, заради това ,че не се справя,че е слаб ,а не силен.Смисълът на грешките се преувелича ва, те стават катастрофа,последиците се приемат като непоправими и непростими. Вината е огромна,мъчителна ,а и тя затова е там ,за да мъчи „грешника”.Няма обаче никакво движение напред ...Никакви действия ,за да се поправи станалото ,да се прости грешката .Това е така ,тъй като тази Вина се приема като вид изкупление:”Ето аз страдам ,а един страдащ човек не би могъл да бъде нападнат,обвинен .”Често обаче се е случва другите да обвиняват страдащия за пасивността му .Това само допълва чувството на вина .В такъв момент човек си мисли,че ето „Те не разбират!”, и това става нов повод да не се действа .


Самозадържане

Дори и в моментите, в които се появява желание за действие и за разрешаване на конфликта, се появява и страха:”Ами ако пак сгреша”,”Ами ако пак не се справя".А всъщност аз и имам доказателства ,че не се справям.Не искам пак да се разочаровам и да разочаровам другите.”Това е достатъчно оправдание да не се действа , в следствие от което ,човек си спестява вероятната болка ,но не може и да изпита радостта и края на вътрешния и външен конфликт.


Отчаяние

„Ето аз съм си такъв и такъв ще остана.”Тук много пасва думичката „никога”.Това е едно пълно отрицание на възможността някога нещата да се променят за мен.


Самота

Мрънкащият с депресия е ужасен за околните .Той постоянно разказва и недоволства от затвора ,в който се намира. Само, където нищо не зависи от него и чака някой да го извади оттам.Много често се е случва близките хората да не желаят да слушат ,да не искат да пребивават в тази” вечна” килия и да бягат.Тогава идва самотата.Нежеланието да с е говори, затварянето .


Умора

Това не е умора ,просто подтискане.Нормално е лесно да се преуморява човек или да му се спи повече . По лесно да се разболява .Защо? Организмът е пренатоварен ,да сдържа реакциите .Това е огромна енергия ,която е насочена ,срещу самият човек. Вместо да е активиран за борба с трудностите .Тоест енергия насочена навън.

Единственият вариант е действие насочено навън ,дори със страх ,дори и с мисълта ,че аз може да не успея ,дори да видя реалност ,която да е много нежелана.


Ако откриете ,че част от тези преживявани ,са и ваши ,то това не означава автоматично ,че сте непременно в депресия , но ако Ви пречат да си живеете живота ,такъв какъвто го искате можете да пробвате да направите нещо или да потърсите помощ.

1 коментар:

  1. Здравейте, моля свържете се с мен на телефонния ми номер, за да мога да дам по-конкретна информация.

    ОтговорИзтриване