Задавали ли сте си въпросa: „Кои и кога определя кой е добър?” „Кой и кога казва,че някой е лош?”
Добър е този, който спазва правилата.....Чии правила?
Добър е този,който е любезен.....На практика страх го е да не обиди някого и постоянно си мери думите,за да е угоден. Тоест подтиска спонтаността си.
Добър е човек,който помага на другите! ...А кога помогна на себе си?
Добър е този,който дава,не се щади!....А как се зарежда? Как консумира удоволствието, след като е вечно в преразход?
Добър е тихият човек?....Да говориш тихо,не означава доброта. Понякога змията съска доста тихо.
Добър е този,който не иска конфликти!...Прекрасно, но как си защитава територията?
Добър е този,който иска живота да е „цветя и рози”.....По дяволите! Tой много често не е..
Добър е този, който като му „ударят едната буза подлага и втората”...Хора,за Бога, стига с този мазохизъм.
Добър е този,който не си позволява забранената любов ?.....ама любовта не е рационална, не може да бъде добре пресметнат,нито планирана къде ще се появи.Тя просто е любов .
Добър е този,който не лъже? Та ние лъжем десетки пъти на ден.И може би ако си признаем, че лъжем бихме станали по-честни. И има една честност, тази спрямо себе си. Дайте да не се самозалъгва ме.
Добър е смиреният човек? ...Да ако не бъркаме смиреност с примиреност.
Добър е отговорният човек?.... Пред кого и за какво? Отговорността е по-скоро пред нас самите. Отговорност за това, как ще изживея дните си тук, сега и на тази Земя.
Добър е работливият човек?....А почиващият,човек е добър към себе си.
Добър е този, който не убива ?....А убийците на собствените си души ?
Да си добър, не винаги означава доброта. Да си угоден, да се примиряваш, да се потискаш. Съзнавам, колко е важно за нашето общество, да има точно така форматирани хора.
Но хора,така никой не е добър за себе си, а парадоксът е, че така не можем да бъдем и добри за другите .
Защото всеки е добър и лош,всеки е светец, но е и страст. Всеки е вода, но и огън.
Не можем да отсечем, части от себе си .
Никой не си представя, човек да отсича части от тялото си? Светът щеше да е пълен с инвалиди. Защо тогава се учим да отсичаме части от душата си, инвалидизираме я доброволно.
Може би отговорът е, защото ни е страх, че няма да сме обичани?
А кой обича да е инвалид?
Браво и благодаря за тези думи! Бих добавила, че понякога животът ни подлага на такива изпитания, че изисква от нас да късаме от душите си за да оцелеем, просто трябва да бъдем гъвкави, или гущерчета, които изоставят опашките си. Тежко е, но понякога си заслужава. По-добре е осакатен, отколкото с непосилен душевен товар. Нека търсим щастието си отново и отново!
ОтговорИзтриванеПод "осакатяване" в тази статия имам предвид "подтискане" на това което сме и липса на смелост да си признаем, че в нас има и Каин, а не само Авел (дори и само пред себе си). Колкото до душевниет товари, това е много голяма тема. За силата да се отървеш от ненужния товар, който е "осъкатяване". Много ми хареса метафората за гущерчето.Страхотна е! И аз лично я използвам в работата си. Гущерчето е състояние на преход от "НЕ" към кефа от споосбността да казваш и Да и Не , а и да разбираш Датата и Нетата на другия!То е състояние на преход към истинската връзка с хората, с любов и кеф, но и с несъгласие, когато е нужно! Радвам се, когато живота ме среща с хора, които имат какво да споделят! Аз ви благодаря!
ОтговорИзтриване