Събуждане
(страхът)


Предадох се и паднах.
Загубих се във теб
Прекрачих праг на самотата
и плаках като мъничко дете.


Разкрих се .Зърнах.
Погледнах със притворени очи.
Навън е мрачно .
и страх затвори пак очите ми.

Завих се ,и загърнах.
Да се предпазя пак от бурята.
И свих се ,стиснах зъби,
да не умра във мрака ти.

Разбрах ,че няма смисъл
да стоя с притворени очи ,
че бурята е само мисъл,
че всъщност болката те кара да вървиш.

Разбридах булото от страх .
Останах гола и ранима .
Отворих тез притворени очи .
Погледнах в мрака
и не беше страшно .


Видях дърветата и пръст.
Усетих вятър като полъх
Погледнах тъмното небе.
Открих звездите и луната.

Докоснах се и не треперех .
Усетих топлото си тяло.
Погалих черните коси .
Докоснах с пръст нослето –закачливо.

Усмихнах се на себе си и на нощта.
Разбрах ,че всъщност тя е романтична .
Не се подадох на страха
и тръгнах бавно,
в мрака през гората вечна.

И бухалът припяваше в нощта .
И стана ми отново той приятел .
И тъмнината ме обгърна там,
но знаех ,че и тя е нещо преходно,
а може би красиво.

Облякох се във чувства и любов .
Подадох си ръка сама на себе си.
И тръгнах аз във тази нощ,
отново Аз и Аз,
без страх ,пропита от надежди.