Това са поредици от статии, обясняващи причините за високата тревожност, стреса и всички видове тревожни разстройства ( паническо разстройство, генарализирано тревожно разстройство, хипохондрия, посттравматичко разстройство и др. основаващи се на висока тревожност) .
Защо изпитвам тревожност? Какви са причините да мисля, че нещо лошо ще се случи с мен или семейството ми; да ме е страх от бъдещето; да имам чувството, че ще се задуша, да имам сърцебиене или силно потене в определени моменти? Защо, за Бога, ми се случват панически атаки ,които сякаш идват изневиделица? Защо толкова ме е страх от определени ситуации?
Ако и вие си задавате тези въпроси, не сте единствени!
Отговорът е, че една от основните причини за появата на тези състояния е високата тревожност.
На какво се дължи тя ще се опитам да разкажа в следващите статии.
Кое напрежение е нормално да чувствате?
Принципно напрежението е естествена реакция на организма. То служи за активация. Всеки път, когато вие се движите физически или психически към дадена цел, вие изпитвате известна доза напрежение. В добрия случай то служи за активация на всички ваши ресурси ( физически- напомпва мускулите с кръв, ускурява пулса, за да може да се изтласка повече кръв до тялото; насочва вниманието, прави ви по-концентрирани, насочва мислите ви по-посока на целтта, дава ви по-голям достъп и до психическите ви ресурси). Често, когато достигне определена степен, мисловната ни дейност се ускорява, идват ни нестандартни идеи, спонтанни решения, които иначе биха ни отнели доста време.
За да се задвижат всичките тези процеси, е необходимо да изпитаме напрежение. След постигането на целта или избягването на опасността( което си е пак цел), ние се отпускаме, напрежението е изразходено, можем да се насладим на удоволствието от полученото или постигнатото и всичко е наред.
На какво се дължи обаче постоянната висока тревожност?
Причини, водещи до високо ниво на тревожност при всеки един от нас
Пресиране на времето и темпото за постигане на дадени цели
Нашето тяло и мисъл имат нужда от определено темпо, както и от време за постигане на определени цели.
Когато темпото е твърде високо, скоростта, която се изисква от нас също се ускорява, а има и изискване - (независимо дали ние сме си го дали или е отвън) - да поддържаме тази скорост и темпо постоянно. Тогава това, което изпитваме, е висока тревожност.
Организмът няма време за възстановявяване, той се движи на предела на възможностите си. Дългото стоене на предела на възможностите води неминуемо да „скъсване” на механизма.
Точно като една машина, която експлоатирате постоянно и нецелесъобразно.
Нуждата от постоянна адаптация към все повече нови неща
Нуждата от адаптация създава усещането за вътрешна несигурност (нямаме нужния опит). Тази несигурност поражда напрежение, нужно за да проумеем механизма на новото ( било то машина, ситуациии в живота ни, нови дейности на работа и т.н.). След като сме го проумяли, ние свикваме и изпитваме спокойствие.
Какво се случва в днешни дни?
Първо, околната среда и обществения ред през последните 20 години са се променили много повече, отколкото през предишните 100 години.
На всеки един от нас му се налага да се приспособява към нови технологии, нови изисквания, нова икономическа ситуация, която постоянно варира; променящи се приоритети. Това предизвиква постоянно усещане за нестабилност и нужда от адаптация, а време няма!
Липса на сигурност
Специално в България, на какво и ниво да сте в стълбицата на просперитета, има едно напълно сигурно нещо - сигурност няма!
Постоянните негативни промени, които създават усещане за застрашаване на оцеляването или стабилизиране на постигнатото, са основна причина за високия стрес в последните години.
Икономическата нестабилност, нарастващата безработица, шокиращите новини, които ежедневно ни засипват, постоянното налагане да живеем на ръба на собствените си лимити, за да постигнем необходимото, създава усещане за огромна тревожност и страх от утрешния ден.
Липсата на ценности и правила
Когато има ясни правила на „ играта”, която играем, няма стрес, а има забавление. За съжаление, като общество още не сме стигнали дотам.
Ценностите и представите за добро и лошо, морално и аморално, наказуемо и ненаказуемо са размити и разбити.
Положителното е, че имаме възможност да изградим своя вътрешна ценностна система и да вярваме в това , в което наистина вярваме. Отрицателното е ,че за да стигнем до определяне на това, което е истински ценно за нас в този живот, минаваме през един доста продължителен етап на лутане и несигурност. Минаваме и през периоди, в които си мислим, че нещо е много важно за нас, хабим усилия и ресурс, а след това се оказва,че не е това, което сме искали и че приоритетите ни са други.
Това е етап, в който сме особено уязвими от загуба на вътрешния ни „ компас” и податливи на стрес и тревожност.
Когато пък изградим свои вътрешни стандарти, те срещат понякога диаметрално разположени стандарти на заобикалящите ни. Сблъсъкът и нуждата да обединяваме понякога на пръв поглед абсолютно несъвместими гледни точки са отново добър терен за постоянно изживяване на стрес.
От трета страна, обществото и медиите постоянно ни засипват с двойни стандарти.
Все по-нарастващият брой хора, които се чувстват „ впримчени” в живота.
Пристъпите на паника и агорофобия, особено когато са свързани с усещането за впримчване и невъзможност да избягаш, могат да символизират усещането, че си „впримчен” в живота си и „няма къде да избягаш”.
А колко хора се чувстват „без избор”, правят неща просто защото трябва ,а не защото искат?
Колко от нас истински знаят как им се живее и вървят към това?
Колко хора продължават да живеят на ръба на силите си, чувстват се притиснати от обстоятелствата и не могат да се отпуснат нито за миг?
Всички тези причини, а и много други, ни правят общество с висока тревожност.
Не е чудно тогава защо паническите разстройства и другите тревожни разстройства добиват епидемиологични размерии и все повече засягат хора от най-различни слоеве.
Наред с общовалидните стресогени съществува и лична предразположеност към развиване на такъв тип разстройства
Няма коментари:
Публикуване на коментар