Втора статия от поредицата "Защо сме тревожни?"
Наследственост
Данните, които съществуват, сочат, че поне отчасти тези разстройства са наследствени.
Според различни изследвания вероятността да развиете тревожно разстройство, ако имате родители с такова, е два пъти по-голяма, отколкото по принцип.
Бързам да подчертая , че влияние в тези случаи оказва както наследствеността , така и тревожната среда на израстване.
Кое е онова, което онаследяваме?
Въз основа на извесното до момента, човек не онаследява конкретно паническото разстройство, агорофобията или социалната фобия ,а унаследява принципен тип личност, която го предразполага към прекомерна тревожност.
Това е избухлива, силно реактивна и лесно възбудима индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул. Когато се родите с такава индивидуалност, сте предразположен да развиете едно или друго тревожно разстройство в съответствие със средата.
Дали ще развиете агорофобия или социална фобия или не, може да зависи от това колко виновни и засрамени сте се чувствали в детсвото си.
Дали ще развиете паническо разстройство или не, може да зависи от стреса, който сте комулирали, начина ви на живот и мислене, които сте формирали.
Наследствеността може да предопредели една по - реактивна нервна система, но средата и ние определяме развитието или не на висока тревожност.
Обстоятелства от детсвото
Детството е важно, защото формира убежденията за нас самите и за живота ни.
Има определени обстоятелства, които водят до предразположеност в по-късни години да се развие висока тревожност.
Болезнен страх от раздяла в детствтото
Според изследвания, хора, преживели подобен страх ( който при малките деца се изживява с ужас, паника, соматични прояви), са силно склонни да изпитат всичко това и в късна възраст, когато се отделят от „безопасния” човек или място (смяна на месторабота, местоживеене).
Вашите родители са ви предали прекалено предпазлив подход към света
„ Не ходи там , там е опасно”, „не гледай толкова телевизия, че ще си развалиш очите”, „Облечи се, защото ще настинеш!” ,”не ходи под дъжда”, „ Не си играй с това дете, защото е лошо, а ти не можеш да разбереш това сега.” и още много други.
Родителите на хора с тревожни разтройства са обикновено хора с по-висока тревожност. Така, без да искат, създават усещане у детето, че светът е опасно място за живеене и че трябва извънредно много да се внимава.
Създават се излишни страхове, които ние като пораснали не осъзнаваме, а само усещаме, когато пред нас се появи малко или много по - неясна ситуация. Тя веднага се приема като ОПАСНОСТ!
Родителите ви са били твърде критични или са поставяли прекалено големи изисквания
Децата, чиито родители са твърде критични , никога не са сигурни отностно собствената си приемливост. Винаги остават известни съмнения дали са достатъчно добри или достатъчно стойностни. В резултат можете да изпитвате прекомерно желание да угодите , да „изглеждате добре” и да ”бъдете добри”. Това създава стрес и постоянни притеснения относно това дали другите ви приемат. Прекомерната критичност и перфекционизъм създават сериозна вътрешна неувереност, а от там и тревожност.
Емоционална несигурност и зависимост
Децата са напълно зависими от родителите си поне до 5- годишна възраст. Тежки събития, които са свързани с несигурност, може да предизвикат тревожност и да доведат до по-нататъшното й разгръщане.
Такива са : изоставяне, пренебрегване, развод или смърт на родител.
Малтретирането и насилието също полагат основа за една тежка вътрешна неувереност.
Често срещано развитие на тревожни разстройства има и когато в семейсвото има алкохолизъм, поради постоянната непредсказуемост на поведението на родителя.
Такива деца развиват: 1) мания за контрол; 2) отбягване на чувствата; 3) трудно се доверяват на другите; 4) прекомерно развито чувство за отговорност; 5) нагласа „всичко или нищо”; 6) прекомерно желание да бъдат харесани за сметка на задоволяването на собствените им потребности.
Вашите родители са ви забранявали изразяването на гняв, тъга и други чувства
Родителите могат да подтискат вродената нужда на детето да изразява емоциите си и да отстоява себе си.Това може да доведе до развиване на пасивен тип личност, склонна към депресии, но като цяло хората, които няма споосбността да изразяват това, което се случва с тях , поддържат много високо ниво на вътрешно напрежение.
При високо стресови ситуации, тези чувства могат да „изкочат” неочаквано навън, което да предизвика паника.
Какво да правим?
Осъзнаването на убеждения и поглед към света, който предизвиква тревожност, е от изключителна важност за дълготрайното й намаляване.
Необходима е и поведенческа промяна, състояща се в преодоляване на избягващите опасност поведения и в крайна сметка проглеждане, че няма от какво да ни е страх чак толкова.
В терапията човек се научава и как да разпознава здравословните си страхове и недоверие от тези, които са безмислено ограничаващи и осакатяват живота ни.
Освен начина ни наотглеждане , за високата тревожност, паническите атаки и други влияние оказва и натрупания стрес .
Разберете с как ви влияе натрупания стрес, за да се стигне до панически атаки, нереалистични притеснения и страхове в статията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар