Кои събития от вашия живот допринасят за високотревожните ви състояния?

Втора статия от поредицата "Защо сме тревожни?"

Наследственост



Данните, които съществуват, сочат, че поне отчасти тези разстройства са наследствени.

Според различни изследвания вероятността да развиете тревожно разстройство, ако имате родители с такова, е два пъти по-голяма, отколкото по принцип.

Бързам да подчертая , че влияние в тези случаи оказва както наследствеността , така и тревожната среда на израстване.

Кое е онова, което онаследяваме?

Въз основа на извесното до момента, човек не онаследява конкретно паническото разстройство, агорофобията или социалната фобия ,а унаследява принципен тип личност, която го предразполага към прекомерна тревожност.

Това е избухлива, силно реактивна и лесно възбудима индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул. Когато се родите с такава индивидуалност, сте предразположен да развиете едно или друго тревожно разстройство в съответствие със средата.

Дали ще развиете агорофобия или социална фобия или не, може да зависи от това колко виновни и засрамени сте се чувствали в детсвото си.

Дали ще развиете паническо разстройство или не, може да зависи от стреса, който сте комулирали, начина ви на живот и мислене, които сте формирали.

Наследствеността може да предопредели една по - реактивна нервна система, но средата и ние определяме развитието или не на висока тревожност.

Обстоятелства от детсвото


Детството е важно, защото формира убежденията за нас самите и за живота ни.

Има определени обстоятелства, които водят до предразположеност в по-късни години да се развие висока тревожност.


Болезнен страх от раздяла в детствтото


Според изследвания, хора, преживели подобен страх ( който при малките деца се изживява с ужас, паника, соматични прояви), са силно склонни да изпитат всичко това и в късна възраст, когато се отделят от „безопасния” човек или място (смяна на месторабота, местоживеене).


Вашите родители са ви предали прекалено предпазлив подход към света


„ Не ходи там , там е опасно”, „не гледай толкова телевизия, че ще си развалиш очите”, „Облечи се, защото ще настинеш!” ,”не ходи под дъжда”, „ Не си играй с това дете, защото е лошо, а ти не можеш да разбереш това сега.” и още много други.

Родителите на хора с тревожни разтройства са обикновено хора с по-висока тревожност. Така, без да искат, създават усещане у детето, че светът е опасно място за живеене и че трябва извънредно много да се внимава.

Създават се излишни страхове, които ние като пораснали не осъзнаваме, а само усещаме, когато пред нас се появи малко или много по - неясна ситуация. Тя веднага се приема като ОПАСНОСТ!


Родителите ви са били твърде критични или са поставяли прекалено големи изисквания


Децата, чиито родители са твърде критични , никога не са сигурни отностно собствената си приемливост. Винаги остават известни съмнения дали са достатъчно добри или достатъчно стойностни. В резултат можете да изпитвате прекомерно желание да угодите , да „изглеждате добре” и да ”бъдете добри”. Това създава стрес и постоянни притеснения относно това дали другите ви приемат. Прекомерната критичност и перфекционизъм създават сериозна вътрешна неувереност, а от там и тревожност.


Емоционална несигурност и зависимост


Децата са напълно зависими от родителите си поне до 5- годишна възраст. Тежки събития, които са свързани с несигурност, може да предизвикат тревожност и да доведат до по-нататъшното й разгръщане.


Такива са : изоставяне, пренебрегване, развод или смърт на родител.


Малтретирането и насилието също полагат основа за една тежка вътрешна неувереност.


Често срещано развитие на тревожни разстройства има и когато в семейсвото има алкохолизъм, поради постоянната непредсказуемост на поведението на родителя.

Такива деца развиват: 1) мания за контрол; 2) отбягване на чувствата; 3) трудно се доверяват на другите; 4) прекомерно развито чувство за отговорност; 5) нагласа „всичко или нищо”; 6) прекомерно желание да бъдат харесани за сметка на задоволяването на собствените им потребности.


Вашите родители са ви забранявали изразяването на гняв, тъга и други чувства


Родителите могат да подтискат вродената нужда на детето да изразява емоциите си и да отстоява себе си.Това може да доведе до развиване на пасивен тип личност, склонна към депресии, но като цяло хората, които няма споосбността да изразяват това, което се случва с тях , поддържат много високо ниво на вътрешно напрежение.

При високо стресови ситуации, тези чувства могат да „изкочат” неочаквано навън, което да предизвика паника.

Какво да правим?


Осъзнаването на убеждения и поглед към света, който предизвиква тревожност, е от изключителна важност за дълготрайното й намаляване.

Необходима е и поведенческа промяна, състояща се в преодоляване на избягващите опасност поведения и в крайна сметка проглеждане, че няма от какво да ни е страх чак толкова.

В терапията човек се научава и как да разпознава здравословните си страхове и недоверие от тези, които са безмислено ограничаващи и осакатяват живота ни.

Освен начина ни наотглеждане , за високата тревожност, паническите атаки  и други  влияние оказва и натрупания стрес .

Разберете с как ви влияе натрупания стрес, за да се стигне до панически атаки, нереалистични притеснения и страхове в статията.

Как ви влияе натрупания стрес ?